„Петролгейт“ и следите към БСП
София, 30 януари 2004 г., президентът Георги Първанов направи изявление пред журналисти по повод информация в медиите, че лица, фирми и партии от България са финансирани от режима на Саддам Хюсеин.
Снимка: Пресфото-БТА, Владимир Шоков.
През януари 2004 г. иракският вестник „Ал Мада“ публикува списък на физически лица, фирми и политически партии, получили петрол от Ирак по програмата „Петрол срещу храни“[1] в замяна на подкрепа за Саддам Хюсеин[2]. Така е поставено началото на лавина от информации, разкриващи една от големите световни корупционни схеми, чиито размери достигат няколко милиарда долара. В нея България е свързана с дебела червена линия, защото в дългия списък от 270 бенефициенти фигурира и името на Българската социалистическа партия. Срещу него е записано, че през 1998 г. тя е получила „12 милиона барела“ [петрол].
Тази информация предизвиква сериозен политически трус в България. Първоначално президентът Георги Първанов[3], който през въпросната 1998 г. е председател на БСП, заявява: „Tова ми прилича на неуместен хумор“[4]. Разрастването на скандала обаче го принуждава да промени поведението си и да изиска от българското разузнаване и контраразузнаване доклади по случая. Сергей Станишев, председател на БСП, обявява, че партията ще извърши вътрешна проверка. Междувременно говорителят на СДС Николай Младенов припомня склонността на наследника на БКП да подкрепя авторитарни режими:
Ако цената на реформирането на БСП е 12 милиона барела петрол, то тя е много висока, но със сигурност освен темата за връзката на социалистите с режими от типа на Саддам Хюсеин и Милошевич[5], случилото се поставя въпроса за финансирането на политическите партии[6].
На следващия ден депутатите от Обединените демократични сили настояват за създаването на временна парламентарна комисия за разследване на данните за финансирането на БСП от режима на Саддам Хюсеин. Същия ден председателят на БСП Станишев обявява, че в резултат на вътрешнопартийно проучване са открити доказателства за участието на члена на Изпълнителното бюро на БКП проф. Захари Захариев[7]. Неговата биография и връзка с Ирак са особено показателни. Захариев (1949) завършва международни отношения във Висшия икономически институт, а по-късно защитава докторат в Рейнския университет. Участник е в Кръглата маса (1990) и е депутат от БСП в 36. Народно събрание (1991 – 1994). Председател е на Федерацията за приятелство с Русия и страните от ОНД. От 1990 г. е член на Висшия съвет на БСП. През 1990 г. учредява фондация „Славяни“. Като председател на същата той е член и на Багдадския форум – международна неправителствена организация, на чиито срещи той е участвал в различни периоди и е имал близки контакти с иракските власти[8].
Медиите припомнят разследване на журналиста и депутат от БСП в 7. ВНС Георги Тамбуев, което разкрива, че Захари Захариев е сред инициаторите на създаването на фондация за социалнополитически изследвания и подготовка на кадри (декември 1990 г.). Официалната ѝ цел е да извършва приложни изследвания, а неофициално – да усвои част от парите и имуществото на БКП, преди те да бъдат обявени за незаконни и отнети[9].
Името на Захариев се свързва и с незаконен износ на оръжие за Ирак. През 1997 г. „Вашингтон таймс“ го посочва като част от група от български търговци на оръжие заедно с чешки военни, преговарящи с иракски представители за продажбата на пет радарни установки „Тамара” за 375 милиона долара. Вестникът твърди, че за сделката са подготвени голямо количество руски оръжия, които са комуфлирани с надпис „Made in Bulgaria“, заблуждаващ че са произведени в България. „Захари Захариев, член на БСП и председател на фондация „Славяни“, също е свързан със сделката“[10], пише в американското издание. Захариев отрича, но връзките му с Ирак очевидно не са инцидентни. Нещо повече, заедно с Иван Славков той е сред учредителите на „Асоциацията за приятелство между България и Ирак“. Самият Захариев дори уточнява, че връзките му с Ирак датират отпреди 1989 г. По време на тоталитарното управление на БКП, лидерът на комунистическата партия Тодор Живков поддържа приятелски отношения със Саддам Хюсеин още от 70-те години. Режимът на БКП сключва оръжейни сделки с Ирак, но след краха на комунизма става ясно, че в резултат на тях Ирак се оказва най-големият длъжник на България[11].
След промените и първата война в Залива, Захариев участва в българската делегация в Ирак (1994), която преговаря за връщането на иракския дълг към България. Идеята е била чрез операции с български фирми да бъде изплатена част от дълга чрез износ на петрол. По-късно – през 1997 г. – Захари Захариев заявява публично, че Ирак е готов да отпусне безвъзмездна помощ на България от 300 милиона долара във вид на нефт и нефтопродукти. От думите му се разбира, че е посетил Ирак през 1996 г., когато се среща с министъра на външните работи Тарик Азис и вицепрезидента Таха Рамадан. Идеята, която в крайна сметка не се реализира, е била тези 300 милиона да не се обвързват с дълга, а представители на Ирак са смятали, че един такъв износ няма да попадне под ембаргото, тъй като ще е представен като хуманитарна помощ. Според иракска страна нямало пречки за подобен износ и той не би попаднал под ударите на санкциите на ООН, понеже става дума за хуманитарна помощ.
В разгара на скандала „Петрол срещу храни“ пред българската преса проговаря бившият посланик на Ирак в България в периода 1994-1999 г. Мохамед Амин. Той посочва, че Захари Захариев е присъствал на рождения ден на Саддам Хюсеин през април 1998 г. и е пътувал на разноски на иракското посолство. „Там той е показал пълномощно от БСП. Както е известно, Саддам прави дарение на приятелите на Ирак. Той обаче не го връчва директно на партии, а чрез физически лица или фирми. След завръщането на Захариев нямах информация за дарението. Появи се обаче слух, че той е получил документ за дарението в Багдад. По-късно тогавашният председател на БСП г-н Първанов ме извика на среща и ми връчи писмо, в което се казва, че този човек никога не е представлявал БСП“[12], разкрива още Мохамед Амин. Захариев отговаря, че през 1998 г. е бил в Ирак, но преди рождения ден на Саддам Хюсеин и никога не се е срещал с него. Според обяснението му атаката срещу него целяла да се дискредитира асоциацията „Багдадски форум“, на която той е член, както и повечето от засегнатите лица в публикувания списък във в-к „Ал Мада”.
БСП се разграничава от Захариев. Три дни след избухването на скандала лидерът на социалистите Сергей Станишев обявява на пресконференция, че на „Позитано” 20 са открили писмо от тогавашния международен секретар Кристиян Вигенин, адресирано до иракското посолство от юли 2002 г. С него мисията на Ирак в България е информирана, че „Захари Захариев не е упълномощаван да представлява ръководството на БСП, както и че партията не е подписвала протокол за сътрудничество с БААС, партията на Саддам Хюсеин“[13].
Прави впечатление, че събитията, към които социалистите насочват внимание, са 6 години преди 2004 г., когато иракският вестник „Ал Мада“ публикува списъка на бенефициенти на режима на Саддам, в който присъства името на БСП. Положението на самата партия е коренно различно в този отрязък от време. През 1998 г. бившите комунисти са на дъното след катастрофалното си управление с кабинета Виденов. Те са в тежко политическо и финансово положение, с едва 58 депутати в парламента и са в глуха опозиция. „Имаше един дълъг период, в който ние нямахме парно, таванът беше паднал, хората нямаха шест месеца заплати. Мислите ли, че при наличието на 25 милиона долара в сметките ние щяхме да имаме такива проблеми“[14], припомня през 2004 г. бившият председател на БСП Георги Първанов. От края на 2001 г. обаче социалистите са във възход, след като техният тогавашен лидер Георги Първанов печели президентските избори и така ги изкарва от политическа кома.
През януари 2004 г. от БСП твърдят, че не са намерили друга кореспонденция с посолството на Ирак, за да отговорят на въпроса на какво се дължи иракският интерес към тях. Затова е проведен разговор със Захари Захариев, чиито обяснения вкарват още един играч в скандала и сюжетът получава допълнително разклонение. Бившият депутат от БСП и член на Висшия съвет на социалистическата партия разкрива, че в периода 2001-2002 г. е работил като консултант на фирмата „Машиноекспорт“[15]. Тя е сключила през 2002 г. договор за доставка на металообработващи машини по програмата „Петрол срещу храни“, който е изпълнен в началото на 2003 г. Пред БСП Захариев заявява, че „Машиноекспорт“ е получила не 12 милиона барела петрол, а само един милион.
„Водил съм преговори, но в качеството си на бизнесмен“[16], заявява оправдателно Захариев пред медиите, пред които също потвърждава, че е консултирал „Машиноекспорт“, притежаващ лиценз от ООН по програмата „Петрол срещу храни“. С „Машиноекспорт“ в скандала влиза и собственикът на фирмата-оръжейният бос и издател на партийния в-к „Дума“ (2001 – 2008) Петър Манджуков[17]. Той обяснява на пресконференция, че дружеството е получило от Комитета по санкциите разрешение да се извърши сделката, а от Иракската петролна компания друго разрешение за продажба на 2,5 милиона барела петрол. И допълва:
От тях успяхме да реализираме едно карго – т.е. един танкер с 2 милиона барела, или 100 000 тона... След съответните преговори се сключи договор с „Лукойл“ – Женева за продажба на петрола. След приспадане на разликата, за „Машиноекспорт“ останаха 30 000 долара печалба, сума, върната на кредитор на дружеството... Аз се надявам да разширим сътрудничеството си с Багдад... Казах, каквото имам да кажа. Случаят е приключен![18]
Манджуков не пропуска да подчертае, че не финансира партии. „Никога не съм финансирал нито една партия. Няма да злепоставя името си и да давам „бакшиши“ на представители на политическа сила. Декларирам, че нито една стотинка от участието ни в програмата „Петрол срещу храни“ не е отишла в БСП“[19], заявява той. Бизнесменът обаче не е съвсем точен, тъй като в продължение на 7 години финансира партийния орган на БСП „Дума“, като в други свои публични изявления по-късно казва, че това „удоволствие“ месечно му струва 50 000 лв.
Че БСП е търсена от управляващата партия на Саддам БААС за сътрудничество и партньорство свидетелства и бившият депутат социалист в 38. Народно събрание (1997-2001) Златко Златков. Заедно с двама свои колеги депутати социалисти, през 1998 г. пътуват до Ирак, където осъществяват важни срещи с едни от най-близките до Саддам Хюсеин ръководители, сред които председателят на иракския парламент Саадун Хамади и др. Там те получават проектодоговор за сътрудничество с БААС и при завръщането си го предават на лидера на партията Георги Първанов. Когато по-късно го запитват за договора, Първанов отговоря, че проектът се проучва, но в крайна сметка такъв документ, според депутата Златков, не е подписван[20].
Междувременно Министерството на икономиката разпространява информация за българските фирми, които са осъществявали сделки по програмата „Петрол срещу храни”, уточнявайки, че ведомството не е издавало лицензи или разрешения, а това е в правомощията на Комитета по санкциите на ООН и от иракска страна. Освен „Машиноекспорт“, сделки са извършили: „Електроимпекс“, „Сила“ – Ямбол, „Балканкарподем“, „Хранмашинженеринг“ и „Херти“-Шумен. От тяхна страна за Ирак са изнасяни електрически подстанции, стационарни напоителни инсталации, дизелови повдигатели, линии за производство на доматено пюре, капачки за фармацевтика, линия за производство на мармалад, металообработващи машини. Общата стойност на сключените договори е 24,4 милиона долара, 4 милиона евро и 5 милиона швейцарски франка[21].
От списъка на „Ал Мада“ освен името на БСП изплува и една фирма, която отново насочва към България. Това е дружеството „Ирак Бул-ойл“ със седалище в Пловдив. Иракският вестник твърди, че тя е получила 1 милиона барела петрол. В нея съдружници са: бизнесменът Васил Генов, иракчанинът Селих Джасим и руснакът Сергей Камашев. Пред медиите съпругата на Генов заявява, че мъжът ѝ няма нищо общо с режима на Саддам, а търговията му с петрол е легална[22]. Лидерът на БСП в Пловдив Захари Георгиев обяснява, че пловдивското дружество не е финансирало БСП.
Във Временната парламентарна комисия обяснения дава и друг бизнесмен, свързан със сделки по програмата „Петрол срещу храни“: Васил Василев[23] – собственик на фирмата „Братя Василеви“. Той отрича фирмата му да е замесена в партийно финансиране и обяснява, че дружеството е участвало в програмата „Петрол срещу храни“ в пета и шеста фаза със санкцията на ООН, а в седма фаза му е било отказано участие от държавната организация за търговия с петрол на Ирак. „Отказът беше по политически съображения“[24], пояснява Василев.
Пред парламентарната комисия обяснения дава и още един бизнесмен – Атанас Самсарев[25], бивш посланик на НРБ в Сирия, член на БКП/БСП, личен преводач на Тодор Живков от арабски език, включително и по време на срещите му със Саддам Хюсеин, и собственик на фирмата „Сапфир“. Причината е разпространената в медиите информацията за нота от Великобритания до България, в която се посочва, че „Сапфир“ е нарушила оръжейното ембарго с Ирак. Самсарев отхвърля обвиненията[26].
В самата парламентарна анкетна комисия градусите на напрежение се покачват след изявлението на Тошо Пейков[27], депутат от НДСВ и член на комисията, че в представените доклади от Националната разузнавателна служба и Национална служба „Сигурност“ по „Петролгейт“ се съдържат улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП, са заобикаляли ембаргото срещу Ирак. Социалистите в комисията протестират и заявяват, че такива доказателства в докладите няма. Поставен е въпросът за разсекретяване на докладите, но това не е направено нито от самите служби, нито от президента Георги Първанов, срещу чийто отказ е заведено дори дело в съда[28].
Тошо Пейков обаче дава гласност в медиите на британската нота. А нейното съдържание е особено показателно. Дипломатическата нота описва кръг от оръжейни търговци, близки до БСП, които са засечени от британските разузнавателни служби в схеми, нарушаващи оръжейното ембарго срещу режима на Саддам. Повечето от тях са свързани и с Държавна сигурност, принадлежност, която излиза на светло години по-късно след скандала.
В документа, който е връчен от Великобритания на МВнР през 2000 г., се посочва, че Самсарев търгува чрез две компании – „Елмаз 24“ и „Сапфир“ ООД. „Елмаз 24“ се приема за поделение на консорциум, който се занимава с търговия с оръжие. Твърди се, че Самсарев работи с Димитър Събев[29], а също така е споменат консорциумът „Шавил“, като вероятно се има предвид фирма „Чавил“, в която съдружници са Чавдар Чернев[30], бивш директор на столичната полиция, и Виктор Вълков[31], бивш политик и дипломат. В нотата се отбелязва, че Самсарев е във връзка със сирийския бизнесмен Джамал Шаллал, чието седалище е в Багдад. Шаллал наскоро е поискал от Самсарев да достави резервни части за танкове Т-55. Българският бизнесмен е получил оферта от Русия и я е предал на Шаллал, за да я представи на иракските власти. В британския документ се твърди, че Самсарев е уредил сделка с електронно въоръжение за Ирак и Либия. Стоките са били доставени от компания със седалище в Нидерландия, а обучението за това оборудване е проведено в България. През май 1999 г. Самсарев, действайки от името на „Сапфир“ ООД, е поискал от Багдад информация за техните изисквания за машинни инструменти с компютърен контрол на номерата (CNC), включително изисквания за обучение. В британската нота се посочва още:
Разбираме, че на Самсарев е била предоставена подробна информация за наличен незаконен иракски суров петрол, дизелово и друго гориво. Лицето, предлагащо тази информация, се подозира в търговия с оръжие и се смята, че има добри контакти в Багдад.
Вярваме, че членовете на консорциума „Шавил“, търгуващ чрез „Окима ентърпрайсиз“, регистрирана в Кипър, са замесени в доставки на оръжие за Етиопия. През ноември 1999 г. Димитър Събев се обърнал към етиопското министерство на националната отбрана, като е предложил да достави резервни части за танковете Т-55. Било им е казано, че Събев може да действа като брокер за всякакви руски въоръжения, каквито желаят[32].
Малко след разгласяването ѝ в публичното пространство, става ясно, че британският документ е станал повод българското контраразузнаване да образува през 2000 г. разработка под кодовото име „ЮРИСТА“ за изясняване на връзките с Ирак на Петър Петров, съдружник на сина на Самсарев във фирма „Сапфир“ ООД от 1997 г. Такива не са открити, но НСС установява, че връзки с Ирак поддържат бившият посланик в Сирия Атанас Самсарев и Венцислав Кънев[33], посланик в Либия от 1990 г. и по-късно посланик в Ливан (1996-1998). В резултат на събраните данни делото прераства в обектова разработка „КАНТОРА“. В българската преса[34] е дадена публичност и на тези факти, разкриващи посредническата роля на тези бивши дипломати, преквалифицирали се след краха на БКП в бизнесмени, пряко свързани с комунистическия режим преди 1989 г. и с БСП след промените, а също така и с общо агентурно минало в Държавна сигурност.
От разработката „КАНТОРА“ става ясно, че Самсарев и Кънев са основните фигури от доклада на НСС за аферата с финансирането на БСП от режима на Саддам Хюсеин и свързаната с тях фирма „Сапфир“[35]. Двамата са описани като неофициални съветници на БСП. От публично разгласената информация се разбира, че са засечени доказателства за оферти за стоки с възможна двойна употреба, основно към Сирия, откъдето заминават за Ирак. Потвърдени са подозренията на британското разузнаване МИ6, че Атанас Самсарев играе ролята на посредник между руски и украински фирми за доставка на оръжие и боеприпаси за страни от Близкия изток, като в замяна получава петрол. Изграден е канал за трафик на оръжие и боеприпаси. Оръжието първоначално е изнасяно обикновено за Сирия или някоя друга арабска страна, а оттам е прехвърляно в Ирак. Оръжейните доставки включват автомати „Калашников”, гаубици, танкове, хеликоптери и радиолокационни станции. За да се избегне контролът на иракските пристанища, получаваният петрол е изнасян в Саудитска Арабия и товарен на терминали в Дубай. Оценките за договорите са за десетки милиони долари. За основен спедитор се смята ливанско-сирийска компания „Dery Shipping Lines“, от чиято документация се предполага, че британското разузнаване е прихванало първоначалната информация за българското дружество „Сапфир“[36]. То оперира чрез две фирми – една кипърска и друга, регистрирана в Берлин за продажбата на суровия петрол чрез американски фирми в САЩ. Медиите припомнят и факта, че името на Атанас Самсарев фигурира и при друг предходен скандал, а именно за износа на редуктори за танкове Т-55 от заводите „Терем“ през 2002 г.
И докато скандалът в България започва да отшумява, през октомври 2004 г. независимата комисия към ООН „Волкър“ излиза с подробен доклад за корупцията по програмата „Петрол срещу храни”, в който името на БСП отново присъства. В официалния документ, който е приет без възражения от Съвета за сигурност на ООН, Българската социалистическа партия фигурира като бенефициент по три договора за общо 8 милиона барела нефт. По единия от тези договори изпълнител е фирмата „Братя Василеви“, която е купила 1 998 000 барела петрол. Тази информация се припокрива с доклада на Чарлз Дюлфър, разпространен от ЦРУ година по-рано. Веднага след излизането на доклада на специалната комисия на ООН, от БСП се опитват да отрекат и омаловажат направените констатации. „БСП фигурира в приложението, а не в основния доклад. Там не пише как точно БСП е бенефициент“[37], заявява лидерът на социалистите Сергей Станишев. В едно от приложенията на доклада за незаконните плащания се посочва още, че 5 български фирми са платили комисионни при сделките с режима на Саддам. Фирмите са: „Авес“-Варна, „Електроимпекс“, „Херти“-Шумен, „Машиноекспорт“, „Сила“-Ямбол. Замесените фирми твърдят, че докладът ги оневинява.
Общата констатация на доклада на ООН е, че по програмата „Петрол срещу храни“ режимът на Саддам е получил 1,8 милиарда долара подкупи и комисионни от 2200 фирми от цял свят. И докато в други страни започват проверки по данните, в България прокуратурата бездейства и не се самосезира[38].
Опитът на Парламентарната комисията по случая да установи цялата картина на корупционната схема, в която са замесени хора от БСП и бившата Държавна сигурност, е блокиран. С гласовете на социалистите и представителите на партия на бившия монарх НДСВ е отхвърлено два пъти искането на опозицията в комисията да бъде изслушан бившият лидер на БСП и действащ по това време президент Георги Първанов. Срокът на работа ѝ е удължаван от парламента четири пъти, съпроводени с разгорещени политически спорове и обвинения, а след това мандатът ѝ е удължен до края на мандата на 39. Народно събрание. През май 2005 г. комисията излиза с позиция, че „няма данни за пряко финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин“[39]. Все пак, комисията потвърждава факта, че БСП присъства като титуляр на квоти (ваучери) за петрол в списъците на иракската петролна компания, публикувани във вестник „Ал Мада“ и съдържащи се и в доклада на специалния съветник на директора на ЦРУ на САЩ.
Комисията, чийто председател е депутатът от НДСВ Борислав Ралчев, посочва, че един от методите за заобикаляне и нарушаване на санкциите на ООН е свързан с издействаното право от правителството на Багдад да избира лица, фирми или организации, на които да предоставя по целесъобразност т.нар. петролни квоти (ваучери). В доклада се казва, че чрез създаване и реализиране на цялостна система за разпределяне на петролни ваучери, бившият иракски режим е използвал програмата на ООН „Петрол срещу храни“, за да финансира приоритетно организации, компании и лица, които са в състояние да влияят и са влияели с цел подобряване на имиджа на режима в международен план, както и за отслабване, заобикаляне и последващо премахване на санкциите на ООН.
В последните дни преди приключването на работата на комисията нейният член депутатът Тошо Пейков получава от Министерството на петрола на Ирак списък с бенефициентите, в който БСП също е посочена. „Приключи само един етап на „Петролгейт“. В света тази афера продължава да се разследва“[40], заявява Пейков след заключението на комисията.
Това негово твърдение се оказва вярно. Приемането на доклада на Парламентарната комисия по аферата „Петрол срещу храни“ се случва на фона на друго разследване в САЩ по същия случай, в който отново има българска връзка. В средата на април 2005 г., в дома му в Хюстън е арестуван българинът Людмил Дионисиев, бивш шеф в „Нефтохим“ – Бургас преди 10 ноември 1989 г. Той, заедно с тексаският бизнесмен Дейвид Чалмърс и британеца Джон Ървинг са подведени под отговорност за съставянето на схема, по която са плащани милиони долари подкуп на режима на Саддам Хюсеин като част от скандала по програмата „Петрол срещу храни“ на ООН[41]. Информацията за ареста му и разследването е разпространена от редица световни медии като „Асошиейтед прес“, Си Ен Ен и др. Тримата са съдружници в компанията „Бейойл“, ръководена от Чалмърс. По данни на Министерството на петрола в Ирак, компанията е изкупила почти 6 милиона барела иракски петрол за около 100 милиона долара през 1997 г., малко след започването на програмата.
Людмил Дионисиев е братовчед на известния бизнесмен Борислав Дионисиев, мажоритарен собственик на „Машиноекспорт“ до 2002 г., която също търгува по програмата „Петрол срещу храни“. Пред 1990 г. Людмил Дионисиев, който е известен като един от най-добрите специалисти в нефтения бранш в България, оглавява впоследствие фирмата „Нефтоимпекс”. Людмил и брат му Пламен Дионисиеви имат в края на 90-те общ бизнес с азот и карбамид с руснака Александър Серебряков, който притежава офшорна компания в Кипър, а през 2000 г. официално е обвинен от „Скотланд ярд“ в пране на пари[42].
След политическите промени у нас Людмил Дионисиев се установява в САЩ, като не престава да пътува до България. За разлика от бездействието и пълната незаинтересованост на българското правосъдие по разкритията „Петролгейт“, на Дионисиев не му се разминава в САЩ. През 2007 г. той е осъден на 2 години условно и глоба за участието му в корупционна схема и даване на подкупи на иракски служители по програмата „Петрол срещу храни“. Според обвинителния акт 61-годишният Дионисиев е бил консултант на тексасеца Дейвид Чалмърс при купуването на иракски петрол за компаниите му „Бейойл Ю Ес Ей“ и „Бейойл съплай енд трейдинг“. При една от сделките през януари 2001 г. Дионисиев е във връзка с руския политик Владимир Жириновски и му каза, че една от компаниите на Чалмърс ще плати от негово име допълнително на Ирак над 546 хиляди долара за доставката на 1 820 000 барела петрол. Пред федералния съд подсъдимият прави самопризнания по едно от обвиненията – контрабанда. На съдебното заседание, след произнасяне на присъдата срещу него, Людмил Дионисиев заявява: „Това бе най-голямата грешка в живота ми“[43].
[1] „Петрол срещу храни“ е хуманитарна програма на ООН, приета през 1995 г. и разработена от администрацията на президента на САЩ Бил Клинтън. Целта ѝ е да се преодолее хуманитарната криза, в която изпада населението на Ирак в резултат на икономическото ембарго, наложено върху режима на Саддам, а също така и от тежкото положение от войната, която той губи през 1991 г. след военната му авантюра в Кувейт през 1990 г. Програмата дава възможност на Ирак да изнася петрол за международните пазари в замяна на храни, медикаменти и други хуманитарни стоки за иракското население, като продажбите не се изплащат на иракското правителство, а се депозират в сметки, с които до 2001 г. оперира нюйоркската банка „BNP Paribas”, и се разпределят по различни направления. Общата стойност на продадения по програмата иракски петрол е над 65 милиарда долара. Ниските цени на петрола обаче позволяват контрабандата на черното злато да процъфти. Смята се, че за периода 1997-2002 г. режимът на иракския диктатор се е облагодетелствал с над 4,3 милиарда долара, като с тях се финансират оръжейните му програми и се задоволяват луксозните обзавеждания на дворците на Саддам и други негови прищевки. Програмата „Петрол срещу храни” е прекратена през 2003 г. след края на войната в Ирак. Според оповестения през 2005 г. доклад на американския сенат става ясно, че арменската армия и Държавният департамент са имали информация за незаконни петролни сделки, но не са предприели действия да ги спрат, а в някои случаи дори са помагали за осъществяването им. Корупцията обхваща в пипалата си и ООН, стигайки до сина на тогавашния генерален секретар на организацията Кофи Анан, както и до директора на програмата в Ирак Бенон Севан.
[2] Саддам Хюсеин е президент на Ирак (1979-2003). При войната срещу Ирак на международна коалиция, водена от САЩ (2003), режимът му е свален, а той арестуван (2004), след като успява да се укрие за известно време. Пред 2006 г. Върховният иракски върховен трибунал го осъжда на смърт чрез обесване по обвинение за извършване на геноцид и престъпления срещу човечеството.
[3] Георги Първанов е член на БКП от 1981 г., политик от БСП след промените, председател на БСП (1997 - 2001), президент на България (2002 - 2012), председател на партия АБВ (2014 - 2017), секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1989 г. под псевдонима „ГОЦЕ“.
[4] Хронология на скандала. – В: Банкеръ, бр. 4, 31 януари - 6 февруари 2004 г.
[5] С отбелязването на президента на Съюзна република Югославия Слободан Милошевич като отговорен за геноцида в Косово, се напомня за писмото в негова подкрепа, изпратено от лидера на БСП Георги Първанов през 1998 г.
[6] Цит. информация в „Банкеръ“.
[7] През 2001 г. Комисията по досиетата „Андреев“ разкрива принадлежността на Захари Захариев към Държавна сигурност при проверката на народните представители. Той е обявен като нещатен сътрудник на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1969 до 1984 г., под псевдонимите „ИВАНОВ“ и „СТОЯНОВ“. Досието му съдържа собственоръчно написани агентурни донесения, както и документи за получени пари. През 2007 г. Комисията по досиетата „Костадинов“ обявява Захариев като агент на Второ главно управление на ДС от 1969 г. под същите псевдоними. Свален е от оперативен отчет през 1986 г.
[8] Манджуков, Митко, Алексей Лазаров, Николай Стайков. Аферата „Ирак – петрол – БСП“. – В: Капитал, бр. 4, 31 януари – 6 февруари 2004 г.
[9] Това става със Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи, получено след 9 септември 1944 г. - Държавен вестник, бр. 105, 19 декември 1991 г.
[10] Цит. статия в „Капитал“, 31 януари – 6 февруари 2004 г.
[11] Комунистическата пропаганда представя оръжейните сделки с Ирак като изключително изгодни, но те не са такива, защото всъщност са сключвани при условията на държавен кредит, т.е. НРБ е кредитирала режима на Саддам за закупуване на оръжейна продукция. През 1990 г. дългът на Ирак към България възлиза на 1,3 милиарда долара.
Вж. повече Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма, Сиела, 2007 г.
След свалянето на Саддам Хюсеин от власт, дългът на режима му към България през 2007 г. възлиза на 3,5 милиарда долара, заедно с лихвите. Кабинетът Станишев го опрощава срещу еднократно заплащане на 360 милиона долара от новата иракска администрация. Или след 18 години държавата си връща едва 10% от дълга, натрупан от комунистическия режим.
[12] Цит. статия в „Капитал“, 31 януари – 6 февруари 2004 г. Изданието цитира интервю с бившия посланик Мохамед Амин пред в-к „Труд“.
[13] Пак там.
[14] Янкова, Юлияна. Според президента Георги Първанов, ако той е бил неспокоен по случая „Петролгейт“ и БСП, едва ли е щял да разпореди на службите да потърсят бързо всякакъв вид доказателства. – В: БТА, 14 март 2004 г.
[15] „Машиноекспорт“ е външнотърговска организация, създадена през 1966 г. за износ на държавна машиностроителна продукция. През 1999 г. е приватизирана от фирма на Христо Дионисиев, син на Борислав Дионисиев, един от съучредителите на основания в началото на прехода Г-13 – Клуб на едрия бизнес в България, както и един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ през 2001 г. През 2013 г. Борислав Дионисиев е разкрит от Комисията по досиетата като агент на Второ главно управление на ДС от 1981 г. под псевдонима „ХРИСТОВ“. През 2002 г. 65% от „Машиноекспорт“ е продадена на оръжейния търговец и близък до БСП медиен бос Петър Манджуков.
[16] БСП в стрес – Захариев, бизнесменът от Ирак? – В: 24 часа, бр. 28, 29 януари 2004 г.
[17] През 2009 г. Комисията по досиетата обявява принадлежността на Петър Манджуков към Държавна сигурност при проверката на електронните медии, в качеството му на собственик на медия „Балкан българска телевизия“ АД. Той е вербуван от Първо главно управление на ДС като агент под псевдонима „ОМОРТАГ” през 1978 г. След това е агент и на Второ главно управление на ДС.
[18] Наумов, Борис. Когато фактите говорят. – В: Дума, бр. 23, 30 януари 2004 г.
[19] Гъндовска, Йоана. Петър Манджуков: Не съм дал и стотинка на БСП. – В: Сега, бр. 23, 30 януари 2004 г.
[20] Христов, Христо. Ексдепутатът от БСП Златко Златев: БААС искаше, но не получи подкрепа или договор от БСП. – В: Дума, бр. 23, 30 януари 2004 г.
[21] Мукова, Деница. Без лиценз е търговията с Ирак. – В: 24 часа, бр. 29, 30 януари 2004 г.
[22] Васил Генов няма нищо общо с режима на Саддам. – В: 24 часа, бр. 29, 30 януари 2004 г.
[23] Васил Василев е журналист, кореспондент на Българската телевизия и Българското радио в чужбина преди 1989 г. След промените възстановява фамилната фирма „Братя Василеви“ и е основател на „Съюза на работодателите“. През 2009 г. при проверката на лицата, заемали ръководни длъжности в БНТ, в качеството му на завеждащ кореспондентски пункт в Париж (1986 – 1991) е разкрит като агент на Държавна сигурност. Той е вербуван като агент от Второ главно управление на ДС, отделение „Чуждестранни журналисти“, под псевдонима „ПАСКАЛ“, през 1976 г. След това е секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „БОБЕВ“.
[24] Метанова, Лора, Юлияна Колева. В писмо до комисията „Петролгейт“ Жан Виденов препоръчва да бъдат изслушани Георги Първанов и Сергей Станишев. – В: БТА, 25 март 2004 г.
[25] Атанас Самсарев е разкрит като щатен служител на Държавна сигурност от Комисията по досиетата през 2010 г. при проверката на дипломатите в качеството му на посланик в Дамаск, Сирия, до 1992 г. Той е назначен в Четвърто (техническо) управление на ДС през 1964 г. Вербуван е като секретен сътрудник от Първо главно управление на ДС, отдел 09 „Арабски страни“, през 1976 г., под псевдонима „ДЕБЪРСКИ“. Снет е от оперативен отчет през 1978 г. При кабинета на Виденов (БСП) е назначен за няколко месеца като съветник в Министерския съвет, за да работи по иракския дълг.
[26] Метанова, Лора, Юлияна Колева. Атанас Самсарев заяви, че неговата фирма не е сключвала сделки с Ирак. – В: БТА, 25 март 2004 г.
[27] Тошо Пейков е народен представител от СДС в 36. Народно събрание (1991 – 1994). Лидер на основаното през 2000 г. Движение за национално възраждане „Оборище“. То е една от двете партии, чрез които създаденото през 2001 г. от Симеон Сакскобургготски НДСВ успява да вземе коалиционно участие в парламентарните избори същата година и да ги спечели. В коалицията с НДСВ Пейков е избран за депутат в 39. Народно събрание (2001 – 2005).
[28] Отказът е по заявление за достъп до докладите на НРС и НСС, отправено до президента Георги Първанов от журналистката Зоя Димитрова, по това време работеща във в-к „Монитор“. Делото е спечелено във Върховния административен съд през 2006 г., който връща казуса за разглеждане на Софийския градски съд, но той не се произнася в ползва на разсекретяване на докладите.
[29] Димитър Събев е с юридическо образование, специализира по проблемите на сигурността и сътрудничеството в Европа в Дипломатическата академия при МВнР на СССР (1980 – 1983). Защитава докторска дисертация по проблемите на кризите и конфликтите в арабските страни (1990). Работи в МВнР, отдел „Арабски страни“ (1984, 1990 – 1991), консул и временно управляващ посолството на България в Южен Йемен (1985 – 1988), завеждащ „Консулска и политическа служба“ при посолството на България в Бейрут, Ливан (1991 – 1992). През 1992 г. напуска МВнР и влиза в частния бизнес. Член е на Академията по сигурността, отбраната и правния ред на Руската федерация (2006). През 2016 г. Комисията по досиетата обявява неговата принадлежност към Държавна сигурност при проверката на застрахователна компания „Диамант 24“, в качеството му на член на Съвета на директорите (1995-1997). Той е вербуван от Второ главно управление на ДС през 1979 г. като агент под псевдонима „АСЕН“. Името му е замесено в скандала с опита да се компрометира правителството на Филип Димитров с измислен оръжеен скандал през 1992 г. Вж. повече в Глава „Македонската оръжейна сделка“, Том 1 на „Корупционната България“ (2016 г.).
[30] През 2010 г. при проверката на ръководните служители в системата на МВР след промените Комисията по досиетата разкрива принадлежността на Чавдар Чернев към Държавна сигурност. Той е назначен като щатен служител на Софийско градско управление на МВР-ДС през 1975 г., а през 1986 г. изкарва школа в КГБ. През 1991 г. е назначен за директор на Столична дирекция на вътрешните работи, а след това развива частен бизнес. През 2012 г. е сред учредителите на партията ГОРД на Слави Бинев. Чавдар Чернев е сочен за неформалния лидер на кръга „Банкя“. През 2013 г. тогавашният премиер Бойко Борисов посочва, че кръгът „Банкя“ стои зад компромата „Буда“, насочен срещу него. Чавдар Чернев и Атанас Самсарев имат общ бизнес чрез „Рубин Инвестмънт Груп“ АД, където двамата са акционери.
[31] Виктор Вълков е член на казионния БЗНС и негов председател след 10 ноември 1989 г., вицепремиер и министър на външните работи, дипломат. През 2014 г. Комисията по досиетата се натъква на информация, че е сътрудник на Държавна сигурност, но досието му е скрито през 1990 г. Вълков е вербуван като агент от Второ управление на ДС, отдел 01 „Английска и американска линия“, под псевдонимите „ПЕНЧО“ и „ПЕНЧЕВ“ през 1957 г. През 1964 г. е превербуван.
Виктор Вълков е част от кръга „Монтерей“, в който основна фигура е с бившия зам.-началник на Първо главно управление на ДС, работещ под дипломатическо прикритие, Любен Гоцев, който след промените получава генералско звание и е зам.-министър на вътрешните работи (1990 г.), както и шеф на изборния щаб на БСП на първите свободни избори (юни 1990 г.).
[32] Николов, Йово. „Петролгейт“ – истината е някъде тук. – В: Капитал, бр. 13, 27 март - 1 април 2004 г.
[33] Венцислав Кънев също е разкрит като сътрудник на Държавна сигурност при проверката на дипломатите през 2010 г. Той е вербуван от Първо главно управление на ДС, отдел 09 „Арабски страни“ през 1975 г., като секретен сътрудник под псевдонима „КУБРАТ“. През 1983 г. отново от ПГУ е привлечен като оперативен работник на обществени начала. Кънев има общ бизнес с Димитър Събев в застрахователна компания „Диамант 24“, където двамата са членове на Съвета на директорите в периода 1995-1997 г.
[34] Информация за разработките на НСС по този случай е публикувана във в-к „Монитор“ през март 2004 г.
[35] „КАНТОРА“ – досиета на МВР за петрола на Саддам. – В: Монитор, бр. 71, 13 март 2004 г.
[36] Пак там.
[37] $ 176 700 дали 5 наши фирми на Ирак. – В: Политика, бр. 81, 5-11 ноември 2004 г.
[38] По това време главен прокурор е Никола Филчев.
[39] Няма данни за пряко финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин, е записано в приетия днес от парламента доклад на комисията „Петролгейт“. – В: БТА, 19 май 2005 г.
[40] Мистерията „Петролгейт“ остава. – В: Политика, бр. 57, 21-27 май 2005 г.
