Безмитните магазини - как законно се корумпира държава

На 16 ноември 2004 г. младият румънски журналист Джордже Бухнич влиза в България през Русе, „въоръжен“ със скрита камера в очилата си. Целта му е да направи разследване за далаверите в българските безмитни магазини. Той не успява да изпълни плана си, защото скоро след преминаването на границата заснема друго - как българските митничари прибират пари от шофьори. Вместо арест на корумпираните митничари, се случва друго - журналистът е задържан за „шпионаж“. Случаят е отразен в цялата българска преса, а впоследствие е подхванат и от световните медии, защото  показва как българските власти се „борят“ с корупцията.

Дори без шума около Джордже Бухнич, в България всички са наясно с проблема с безмитните магазини. Година преди скандала с румънеца управляващите от НДСВ и ДПС успяват да „разубедят“ финансовия министър Милен Велчев, който внася предложение за закриването им. Връзката между управляващите и безмитната търговия изглежда толкова силна, че дори приемането на България в ЕС не е достатъчно, за да бъде прекратена веднага. През 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията излиза с пълен доклад[1] за проблема. В него се казва:

Функциониращите и досега безмитни магазини и бензиностанции по сухопътните граници на страната са основният канал, по който българският пазар се наводнява с тонове незаконни цигари и алкохол и с милиони литри безакцизен дизел и бензин. Печалбата от тази търговия, възлизаща на стотици милиони левове годишно, се използва за финансиране на много политически партии и е един от стълбовете на политическите олигархии. За разлика от повечето нелегални пазари, които преминават през възходи и спадове, безмитните магазини и бензиностанции се ползват с протекциите на абсолютно всички правителства от началото на деветдесетте години до днес.

Или става дума за контрабанда под държавна протекция. Икономическото изражение на тази дейност е стряскащо. През 2006 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България е 53,2 милиарда лв[2]. През същата година в безмитните магазини са продадени цигари за 559 милиона лв. и алкохол за 33,8 милиона лв.[3] Продадени са горива за близо 400 милиона лв. в безмитните бензиностанции.[4] Това означава, че за 2006 г. поне 2% от БВП на страната са генерирани в безмитните магазини.

Подобен оборот няма как да се обясни с преминаващите пътници, които си купуват по стек-два цигари и няколко бутилки уиски, а продажбите на едро са забранени. Подозренията са, че става дума за фиктивна търговия – т.е. огромна част от горивата, цигарите и алкохолът въобще не стигат до безмитните магазини и бензиностанции. Стоката се завежда при тях само по документи, но всъщност се продава на вътрешния пазар. Така се спестяват акциз и ДДС, а се плаща единствено данък „печалба“. Тези съмнения се обосновават с пътникопотока през сухопътните граници. През 2002 г. през границите преминават 15,3 милиона души, а безмитните магазини продават 61,2 милиона кутии цигари и 1,4 милиона кг. алкохол.  През 2006 г. преминават 23,2 милиона души (около 50% повече), а продажбите на цигари скачат  близо седем пъти – 339,9 милиона кутии, а на алкохол близо два пъти -  2,45 милиона кг. Продажбите на дизел също се увеличават двойно – 321 милиона литра, което е 15% от обема им на целия вътрешен пазар. През 2006 г. продадените по границите цигари се равняват на 38% от тези на вътрешния пазар. Според данни на Министерството на финансите загубите за държавния бюджет от безмитните бензиностанции през 2005 г. достигат 95 милиона лв. на годишна база заради избягването на акциз и ДДС. Тези загуби са изчислени въз основа на официалните им продажби, като се приема, че няма контрабанда на гориво вътре в страната, т.е. те вероятно са в пъти по-големи.

Тази картина обяснява и политическата история около затварянето на безмитните магазини и бензиностанции. В продължение на 15 години властите са наясно какво се случва по границите, но не предприемат никакви мерки.

Още през 1994 г. финансовият министър Стоян Александров говори в Народното събрание за създаването на безмитните магазини[5] и бензиностанции. Той казва, че първоначалната цел е била пътниците да купуват евтино и във валута, но само при напускане на страната. Получава се нещо съвсем различно. Хората отиват на тези места, купуват евтини стоки без акциз, зареждат гориво и се връщат обратно, без да напускат България. С течение на годините ситуацията ескалира и точно преди закриването на обектите по границите идват сериозните обвинения, че безмитните стоки се пласират предимно на вътрешния пазар.

Схемата започва в началото на 90-те години с една бензиностанция, която трябва да бъде построена буквално „в тръстиките“ между ГКПП „Капитан Андреево“ и „Капъ куле“ на границата с Турция. Тогава там има само един „гьол“[6], но мястото е удобно за предприемачество. В този „гьол“ започва бизнесът с бензиностанцията на „Братя Василеви“[7], която после ще бъде купена от известния бизнесмен Фуат Гювен.

За да получат своя лиценз през 1992 г., братя Василеви обещават на държавата да направят инвестиция от един милиона лв.[8] Решението за тях е добро, защото после започват да печелят по един милион на ден. През 1994 г. финансовият министър Стоян Александров признава в Народното събрание, че държавата не е оценила правилно ситуацията. Преди да стане министър, той участва като външен експерт в комисията, която е трябвало да одобри офертите за откриване на безмитните магазини и бензиностанции. Александров разказва, че идеята е била държавата да попълни своите валутни резерви чрез безмитната търговия, а не да създава източник на контрабанда с акцизни стоки. Десет години по-късно всички, освен безмитните оператори и Движението за права и свободи (ДПС), са убедени, че се е получило второто. Дори самият Стоян Александров казва[9] през 1994 г., че нещата с безмитната търговия вече не изглеждат добре:

Аз си спомням, че тогава, когато умувахме за бензиностанцията, че става въпрос само за трасето на излизане от България за Турция и бензиностанцията трябваше да бъде след като се минат митническият и паспортният контрол, преди да се отиде в турска територия - вдясно, на един широк плац. Там минава един канал и ние искахме цистерните, резервоарите да бъдат извън зоната на митниците. Имаше едни тръстики и там да бъде бензиностанцията. С това моите ангажименти като участник в комисията тогава се изчерпиха. Аз после разбрах и сега го виждам и си имаме проблеми, че те са изтеглили бензиностанцията отпред, а не там, където по принцип беше. Но е въпрос защо митниците и КПП са позволили да бъде там. И второ, не само че са я изтеглили, но са разкрили бензиноколонки на всички трасета – при влизането в страната, в това число и на ТИР. И това, което е интересно там – така ми бе предадено, е, че строителството е направено без съответните разрешения от пожарна и други служби. И след като е пусната в експлоатация, едва тогава са изкарали всички разрешения. Тоест, доста пари са похарчени за това строителство без разрешения. Но там тече. Той купува бензина около 30 цента средно да го продава по 50-60 цента, като печели по 20-30 цента на всеки литър – това е нещо невероятно. Сладка работа.

Пред депутатите Стоян Александров обяснява, че не знае как бензиностанцията е успяла да хване целия поток и да се окаже извън митническата зона. Той посочва, че Агенция „Митници“ и полицията е трябвало да определят къде точно да бъде бензиностанцията, но не знае защо така се е получило, че тя стои и на изхода, и на входа. По-късно ще се разбере „защо така се получава“.

Част от истината защо полицията и митниците не контролират безмитната търговия излиза наяве 16 години по-късно от един одит на Сметната палата на Национална служба „Полиция“. Оказва се, че от март 1992 до 2006 г. полицията е получава съвсем законно процент от печалбата от въпросната бензиностанция на „Капитан Андреево“. Става дума за 1,6 милиона лв., получени от една бензиностанция, отбелязва Сметната палата. И това е нищожна част от нейната печалба.

Законното основание за даването на пари на полицията е заповед на тогавашния финансов министър Иван Костов.[10] В нея се казва, че бензиностанцията на „Братя Василеви“ ще вземе лиценз, но срещу това тя всяка година трябва да плаща процент от приходите си за подобряване инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево“.

Срокът на тази договорка изтича през 2006 г. Въпреки това, Фуат Гювен продължава да плаща на полицията, а тя да прибира парите. Така полицията няма никакъв интерес да контролира бизнеса на бензиностанцията, защото колкото е по-голяма е нейната печалбата, толкова по-голямо е отчислението. За същия срок останалите безмитни оператори отчисляват 2% от своите приходи към Агенция „Митници“. Схемата е същата. Двете институции, призвани да се борят с контрабандата, се оказват финансово заинтересувани от схемата с избягване плащането на акцизи и ДДС. Проблемът с доклада на Сметната палата е, че излиза през 2008 г., когато вече е ясно, че безмитната търговия няма да оцелее заради натиска на Европейския съюз. През всичките години Сметната палата стои настрана и не се бърка в общия бизнес на държавните институции и безмитните оператори.

По българските сухопътни граници и пристанищата има 44 безмитни магазини. Лидер на този т.нар. пазар е бившата държавна компания „Трансимпекс“, която има 15 обекта. Според медиите тя се контролира от най-богатия българин - Васил Божков, и от неговия съдружник Заки Маджид. През 2000 г. „Трансимпекс“ все още е държавна фирма, която владее 50% от търговията в безмитните зони. С парите от нея правителството кърпи дупки в БДЖ и в други закъсали държавни мастодонти. През 2001 г. „Галенит инвест“ ООД, зад която стоят Васил Божков (неофициално) и „Дюти фрий“ ЕООД на небезизвестния в София търговец на бижута, алкохол, цигари - Заки Маджид, купуват мажоритарния дял в „Трансимпекс“ за странно малката сума от 11,9 милиона лв. Те бързо успяват да си възвърнат парите.

През 2003 г. другите големи безмитни оператори  са „Кореком - Принцес“ на Суди Озкан, който има 4 магазина, и „Братя Василеви“ - на председателя на Съюза на работодателите Васил Василев – 3 магазина. Безспорен лидер в сектора с безмитните горива е Фуат Гювен с 9 бензиностанции на четири ГКПП-та. През 2006 г. заместник-министърът на финансите Георги Кадиев ще обяви, че само за 2006 г. през бензиностанциите на Фуат Гювен е минал 15% от оборота на дизел в България, срещу 85% на останалите 5000 бензиностанции във вътрешността на страната.

Защо 2003-та е важна година за безмитните магазини и бензиностанции? Защото тогава се провежда първият по-сериозен опит за тяхното затваряне. Инициативата е на финансовия министър в кабинета „Сакскобургготски“ Милен Велчев. По това време Велчев изживява трудни времена. В края на април 2003 г. избухва т.нар. яхтен скандал.[11]

На 18 април 2003 г. мерцедесът на контрабандиста Иван Тодоров – Доктора е взривен на бул. „Цариградско шосе“ в София. След последвалите полицейски акции тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов обявява, че МВР разполага със снимки на политици и магистрати с мафиоти, а в пресата се появиха снимки на Милен Велчев, транспортния министър Пламен Петров и депутата от НДСВ Мирослав Севлиевски - на яхта в Монако. На снимките заедно с тях е и Иван Тодоров – Доктора. Велчев отрича да се познава с Иван Тодоров, но признава, че се е запознал на яхтата с човек на име Иво и предполага, че вероятно той е Доктора. Собственик на яхтата е бизнесменът Спас Русев, който обяснява, че е събрал компанията, за да гледат Формула 1.

Месец по-късно Милен Велчев поема една от най-смелите инициативи в кариерата си, за да покаже, че той всъщност е борец с контрабандата. „Безмитните магазини са един от основните източници за вкарването в България на акцизни стоки без бандерол“, казва финансовият министър пред медиите и обявява, че финансовото министерство смята да ги закрие.

Още тогава Милен Велчев стига до изводите, които се появяват в доклада на Центъра за изследване на демокрацията през 2007 г. – няма никаква връзка между касовите обороти на безмитните магазини и пътникопотока по границите. Още тогава е ясно, че държавата не може (или не желае) да контролира кой купува стоките без акциз, както и че данните от магазините показват нереални търговски обороти. Те далеч не могат да се натрупат само от продажби на дребно.

Един от магазините с най-големи обороти е този на ГКПП „Капитан Андреево“ и е собственост на фирмата „Б.Н.К.“ на Веселин Балевски.[12] Този магазин, макар и опосредствено, е даден като пример от финансовия министър Милен Велчев за огромните обороти, които се въртят чрез безмитната търговия. През 1998 г. „Б.Н.К.“ реализира касов оборот от 13,174 милиона долара. Изчисленията показват, че среднодневният оборот при 24-часов работен ден без почивни дни е около 36 хиляди долара, което прави 100 долара оборот на всеки четири минути.

Изнасяйки тези цифри, Велчев обяснява, че съпругата на притежателя на този безмитен магазин е била секретарка на няколко министри на финансите преди него. Става дума за Мими Балевска.

Милен Велчев изнася още статистика. През 2000 г. безмитните оператори са декларирали приходи от над 251 милиона лв. и са платили данък печалба около 7 милиона лв. През следващите две години приходите отбелязват ръст и са съответно 338 милиона лв. и 344 милиона лв., а платените данъци са съответно 9,346 милиона лв. и 9,361 милиона лв. Велчев припомня, че директивите на ЕС също предвиждат премахването на безмитната търговия - през 1999 г. ЕС решава да се закрият безмитните магазини, с изключение на тези по летищата.

Асоциацията на безмитните оператори бързо реагира на акцията на Милен Велчев. Те казват, че от затварянето на безмитните магазини България ще загуби над 450 милиона евро и националната сигурност на страната ще бъде подложена на риск. Организацията обвинява Милен Велчев, че е „спестил“ на депутатите факта, че ЕС позволява на страните членки да оставят безмитните си магазини по сухопътните граници с държави, нечленуващи в съюза. По тази логика магазините по българските граници с Турция, Сърбия и Македония могат да работят и след 2007 г., когато се очаква България да стане член на ЕС. Подобна практика имало в Гърция, а Чехия също смятала да се възползва от нея, става ясно от позицията на Асоциацията на безмитните оператори.

Асоциацията предлага оферта на държавата – да плати изработването на софтуер, който да даде контрол в реално време на финансовото министерство върху тяхната дейност. Въпреки това, през 2003 г. Министерският съвет подкрепя инициативата на финансовия министър за закриването на безмитната търговия. Това се случва на 3 юли. Четири дни по-късно Асоциацията на безмитните оператори свиква пресконференция, на която открито признава, че вече лобира в парламента срещу Милен Велчев. Асоциацията казва, че идеята на Велчев няма да мине, защото ДПС не я подкрепя. Интересното в случая е, че партията все още не е обявила позицията си официално, а тя е обявена от нейно име от търговска организация.

Така и се случва. В началото на август министърът на финансите подава оставка заради конфликта си с ДПС и Васил Божков покрай закриването на безмитната търговия. Другият му конфликт е с МВР заради намесването на името му в яхтения скандал. Само две седмици по-късно Милен Велчев ще оттегли оставката си и ще остане министър, но никога повече няма да отвори и дума за затваряне на безмитните магазини и бензиностанции.

През 2005 г. на власт идва правителството на тройната коалиция, което е съставено от досегашните управляващи НДСВ и ДПС плюс новия голям играч БСП. На това управление се пада историческа роля да завърши присъединяването на България към ЕС. Натискът на Брюксел върху България се засилва по три линии – корупцията по високите етажи на властта, борбата с организираната престъпност и контрабандата. Ключово изискване в преговорите за членство е закриването на безмитните магазини. Причината е проста. Ако има данни, че чрез тях се заобикаля плащането на акцизи и ДДС, то сериозно се увреждат интересите на общия европейски пазар и това не говори добре за върховенството на закона в България. Общият пазар и върховенството на закона са два от фундаментите, върху които е изграден ЕС. От България се иска, ако не друго, то поне да спазва някакво благоприличие.

В края на април 2006 г. вътрешният министър Румен Петков и финансовият министър Пламен Орешарски провеждат в България среща с посланиците на страните от ЕС. Основният въпрос, поставен от дипломатите, е за закриването на безмитните магазини и борбата с контрабандата. Двамата министри не могат да поемат политически ангажименти, но Румен Петков изнася статистика, чрез която плътно обвързва контрабандата по границите с безмитните оператори. Вътрешният министър казва[13], че са предприети мерки за пресичане на контрабандния внос по безмитните магазини. Той казва, че само през първото тримесечие на 2006 г. са установени 889 случая на контрабанда в граничните райони, за които са съставени актове за митнически нарушения срещу 1066 души. „Неутрализирани са 8 организирани престъпни групи“, казва Петков.

По това време се засилва и натискът на Международния валутен фонд, който също настоява за затваряне на безмитните магазини и бензиностанции. Причината е проста - МВФ следи по това време за стабилността на валутния борд, а бюджетните приходи са ключови за неговото оцеляване. Бизнесът на безмитните оператори удря пряко приходите от ДДС и акциз. През 2006 г. отново започва да се говори за въвеждане на постоянен електронен контрол върху безмитните оператори. Периодичните акции на властта срещу контрабандата по границите показват, че те имат пряко отражение върху оборота на безмитните магазини. В зависимост от акцията оборотите им се понижават от 40 до 300%. Въпреки това, изловени в контрабанда са само куфарни търговци, но не и собствениците на безмитните магазини.

Правителството се съпротивлява сериозно за безмитната търговия. Заместник-министърът на финансите Георги Кадиев обяснява, че в ЕС няма обща практика с безмитните магазини по сухопътните граници и пристанищата, няма и директива, която да ги забранява. Според него искането на ЕС е „спорно“[14]. Той се опасява, че ако се стигне до затваряне, безмитните оператори ще съдят държавата. В крайна сметка под натиска на ЕС и на лобито на безмитните оператори парламентът приема поправки в Закона за безмитната търговия на принципа - и вълкът сит, и агнето цяло. Решено е да се затворят обектите само по границите с ЕС. Остават да работят магазините и бензиностанциите по границите със Сърбия, Турция и Македония.

По този повод тогавашният посланик на САЩ в София Джон Байърли казва, че връзките между сенчестия бизнес и българските политици все още са твърде силни. Той дава за пример[15] точно загубите, които търпи бюджетът от безмитните магазини по границата:

Печалбите от тези магазини се разрастват. Кое за вашето общество е по-важно - няколко добре защитени бизнесмени да печелят стотици милиони годишно от тези сиви продажби, или тези средства да идват да финансират по-добро образование или здравеопазване. Става дума за политическата воля от български политици.

Началото на края на безмитните магазини и бензиностанции е поставено на 4 февруари 2008 г. с четири реда, изписани в края на страница 7-ма от първия Междинен доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета на Европа за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. В него буквално пише следното:

Безмитните магазини на българска територия по външните граници със Сърбия и Турция, както и безмитните бензиностанции на българска територия продължават да бъдат толерирани и са увеличили значително оборота си през 2007 г. Те са средищна точка на местна организирана престъпност и корупция.[16]

По никой друг въпрос Европейската комисия не е звучала толкова неотстъпчиво и категорично. Това предизвика суматоха в тройната коалиция, започват срещи между МВР, МФ, прокурори, спецслужби и други. От Асоциацията на безмитните оператори отричат отправените обвинения. Председателят на съсловната организация Радостин Генов[17] казва, че Брюксел е манипулиран от „експерти“, които нищо не разбират от безмитна търговия.

Въпреки съпротивата от бизнеса, само шест дни след доклада на Европейската комисия лидерите на трите партии от управлението се събират на среща в Хисаря. След нея премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев обявява почти тържествено, че тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) взема окончателно политическо решение[18] за закриване на безмитните магазини. Станишев обяснява:

Взехме това решение, след като има някакво съмнение към България, въпреки че цифрите, цитирани в медиите, са далеч под възможностите на операторите. Това, което се твърди по отношение на контрабанда, значително надхвърля реалния оборот на зоните за безмитна търговия.

Вътрешният министър Румен Петков допълва:

Ние елиминираме възможността за генериране на средства, които могат да подпомагат и политическата корупция.

С това решение безмитните магазини в страната са затворени. Сагата обаче не спира до тук. Още от първия плах опит на Милен Велчев да спре тази търговия по границите, безмитните оператори плашат с дела. Това се повтаря и през 2008 г., след като вече решението за прекратяването на бизнеса им е взето. Те искат от правителството 450 милиона лв. като неустойка и заплашват, че ако това не се случи, ще си търсят правата по съдебен ред. Министерският съвет, разбира се, не плаща тази огромна сума, която към онзи момент е около 0,75% от БВП на страната. Част от безмитните оператори след това завеждат дела за отнетите лицензи срещу държавата и губят всичките. Когато делата приключват, вече са минали години от спирането на този бизнес и медиите са загубили интерес. От съдебните решения обаче излизат интересни данни, които обясняват защо институциите не контролират операторите, докато те работят.

♦ „Трансимпекс“ води дело за спрения си обект на ГКПП „Гюешево“, но съдът обявява, че държавата по всяко време може да прекрати договора за безмитна търговия. Причината е, че става дума за зона с национално значение и разрешението се издава от министъра на регионалното развитие. Освен това е отпаднало законовото основание за издаване на разрешителни за безмитна търговия. „Трансимпекс“ не се отказва и завежда друго дело. От него се разбира, че фирмата е плащала между 0,5 и 2% от оборота си на Агенция „Митници“, за да извършва търговията по граници. Не само това, ами фирмата е надплащала върху тази сума „бонуси“ за държавата. Само между месец май 2005 и май 2006 г. са платени близо 340 000 лв. на митниците без никакво законово основание. Митниците твърдят, че няма нищо незаконно, защото фирмата „доброволно“ е направила това плащане. „Трансимпекс“ решава да си търси правата едва след развалянето на „договорката“. Явно преди това фирмата е смятала, че всичко е в реда на нещата. Съдът осъжда митниците да върнат парите.[19] По същото дело е установено, че само за година и половина „Трансимпекс“ е превела на държавата 2,35 милиона лв.[20] от оборота си. 

♦ Това обаче е нищо. Фирмата „Братя Василеви“ води две дела и ги губи, но сумите, които протичат по тях, са стряскащи. Фирмата е плащала 4,5% от печалбата си на Националната служба „Полиция“, за да може да работи. Само за две от бензиностанциите за период от три години и половина се натрупват плащания за 5,064 милиона лв.[21] Отделно „Братя Василеви“ плащат и на Агенция „Митници“ за четири години 2% от оборота и 2,5% от печалбата си. Това са още около 17 милиона лв.[22] Това е значителна част от бюджета на агенцията.

♦ Дело за близо 1,8 милиона лв. води и „Кореком Принцес“, но също го губи. Така съдът затваря страницата, а данните от делата показват как дълги години държавата законно се е корумпирала, за да си държи очите затворени за цял сектор от икономиката. Това обяснява и защо съпротивата срещу затварянето на безмитните оператори е огромна. Опитите за съживяване на бизнеса обаче не спират дълго време. През 2012 г. независими депутати предлагат безмитната търговия по сухопътните ни граници с държави извън Европейския съюз да се възстанови като мярка срещу световната икономическа криза. Вносителите са бивши членове на „Атака“ и „Ред, законност и справедливост“ (РЗС). Усилието е отбито. Засега.

 

 

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023