Корупцията в митниците
Митниците винаги са се нареждали сред най-застрашените от корупция държавни институции в България. За това оказват влияние не само високото ниво на контрабанда през годините на прехода, но и други различни митнически престъпления. В едно изследване на корупцията и контрабандата от началото на ХХI век е посочено, че корупционните практики засягат всички нива на администрацията. Ето защо не отговаря на истината твърдението, че корупцията засяга предимно редовия състав на контролните органи (в това число и тези в митниците), а висшите управленски нива са „имунизирани” срещу този процес. Различните случаи на корупция и лично облагодетелстване от страна на висши държавни служители, резкият скок в жизнения им стандарт и данните за придобитите от тях средства и имущества ясно показват, че съществува корупция и по високите етажи на контролиращите органи.[1]
В социологическо изследване от края на 1999 г. за това къде най-много се вземат подкупи, митниците заемат първото място с 9,1%, следвани от данъчните служби - със 7,9%, и съдебната система - със 7,8%.[2] Специфичните форми на корумпирането в митниците могат да бъдат систематизирани по следния начин:
♦ корумпиране на митническата администрация с цел да се извърши по-бърза операция, включително и обработка на документи, за да може дадено физическо или юридическо лице да реализира сделка по най-бързия начин;
♦ корумпиране с цел прикриване на нарушения на митнически закони и на вътрешни разпоредби;
♦ корумпиране с цел въвличане на служители от митническите и граничните органи в създаването и функционирането на контрабандни канали през границата.[3]
Демократичната държава получава тежко наследство от тоталитарната комунистическа система, при която контрабандата е издигната в партийно-държавна политика и митниците са част от организирания и провеждан от Държавна сигурност т.нар. скрит транзит през НРБ[4] до 1990 г.
Разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби от Комисията по досиетата след 2006 г. показва, че митническата администрация, както повечето държавни институции след политическите промени и през годините на прехода, са се превърнали в удобен пристан, където определени сътрудници, работили за тоталитарните структури, заемат ръководни постове. До 2011 г. общо 63 митнически служители на ръководни длъжности са с установена и обявена принадлежност към Държавна сигурност. Шокиращото е, че най-много назначения на сътрудници на тоталитарните служби на ръководни постове в митниците са извършени по време на дясното управление на СДС с правителството на Иван Костов в периода 1997-2001 г. От установените от Комисията по досиетата 63 сътрудници в митниците за периода 1990-2011 г., 27 души, или почти половината, са назначени на ръководни постове в митническата администрация по време на кабинета Костов (1997-2001), показват данните, изнесени от проверката.[5] Най-масови са назначенията на сътрудници през юли 1997 г., тоест в началото на правителството на Костов. Сред обявените сътрудници на ДС са:
♦ Богомил Чолаков, зам. - началник на Главно управление „Митници“ през периода 1994-1997 г.;
♦ Бойко Иванов, ръководител на Централно митническо управление (ЦМУ) през периода юни 1997 – януари 1998 г. и началник на ЦМУ до август 1998 г.;
♦ Иван Кутевски, говорител на митниците през периода 1998-2000, който след това постъпва като съветник в „Нафтекс петролеум България“ на изгонения през 2000 г. като заплаха за националната ни сигурност руски бизнесмен Денис Ершов.
Редица началници на митниците в Свиленград, Гюешево, Варна, Бургас, Силистра, Русе, в Столичната митница и в митническото бюро на аерогара „София“ също са сред агентите на ДС, осветени от Комисията по досиетата.[6]
В периода 1996-1998 г. средносписъчният състав на митниците е между 3870 и 3640 служители, от които са уволнени 350, но почти всички 300 са завели дела[7] за възстановяване поради неспазване на процедури от Кодекса на труда. И голяма част от тях са възстановени – един процес, твърде характерен и през следващите години, независимо че значителна част от уволненията са свързани с нарушения и корупция.
При управлението на СДС са засечени различни схеми, водещи до незаконно и бързо натрупване на средства посредством нарушаването на митническите и данъчните закони. Една от схемите е свързана с търговията на цигари. Установено е, че част от дистрибуторските фирми, търгуващи с продукцията на „Булгартабак” в София, Благоевград, Пловдив и Хасково, се ползват с протекциите на звена и служители на МВР, подчинени на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Националната служба „Сигурност“ посочва, че в редица случаи незаконните сделки се финансират от „Росексимбанк“, с личното участие на Емил Кюлев.[8] В тази област българското контраразузнаване говори за свръхпечалби, които се реализират по няколко схеми:
♦ При първата от тях се осъществява фиктивен износ на цигари, като се избягва плащането на данъци и акцизи. Тя се извършва главно от дистрибуторски фирми, свързани с „Росексимбанк“. Под чадъра на бездействието на ръководни служители от РДВР – Варна, се осъществява фиктивен износ на цигари през пристанище Варна с направление Украйна или Молдова. След отпътуване, корабите се отклоняват от заявения курс и разтоварват стоката на пристанища, в които по това време липсва митнически контрол – Шабла, Каварна, Бяла, Обзор. Оперативното обезпечаване на пристанищата и гарите се осъществява от ръководни служители на Транспортна полиция“.[9]
Основна роля в описаната схема играят „Митница Варна-Запад“ и „Митница-Варна“. НСС отбелязва, че в „Митница-Варна“ не се прилага ротационният принцип на подмяна на служителите, валиден за всички останали митнически бюра. През този период там не е регистрирано нито едно голямо митническо нарушение. След разкритите нарушения в „Митница-Бургас“ през периода 1998 и 1999 г., където обект на разследване стават вносът и износът на захар[10], както и на спирт и нефтопродукти, схемата се прехвърля към „Митница-Варна“. Там е засечен внос на захар от Турция за допълнителна обработка в завода в Девня, оформен като временен внос. При проверка е установена липса на 200 000 тона захар, реализирани на българския пазар без да се платят необходимите данъци. Резултатите от проверката са укрити и от страна на митническите органи не са предприети никакви действия.
♦ При втората схема внесени от чужбина цигари се оформят като временен внос. Впоследствие „по документи” те се реекспортират за трети страни, но реално остават и се пласират в България.[11] Подобен внос се извършва през „Митница-Аерогара“.
***
При управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски с коалицията НДСВ и ДПС митниците стават обект на политически скандал с вкарването на чуждестранен консултант в Агенция „Митници“ - срещу солидно финансово възнаграждение, при неясна за обществото ответна дейност. Основен проводник на тази политика става Милен Велчев, министър на финансите в кабинета Сакскобургготски. Изборът му пада върху британската фирма „Краун Ейджънтс“. Велчев е едно от юпитата, които влизат във властта, доведени от чужбина. Преди да стане финансов министър, Велчев също е свързан с Лондон, където работи на „Мерил Линч“ в периода 1995-2001 г. Още в началото на своя мандат през 2001 г. той лобира и води в София представители на консултантската фирма, която по отношение на митниците дотогава консултира страни като Латвия и Мозамбик. Този факт е потвърден от Брайън Банкс, мениджър на проекта за България във фирмата. В първото си интервю той посочва: „Към нас се обърна българският финансов министър, който беше чувал за нашата добра репутация в реформирането на митнически системи. По време на нашия тригодишен проект в Латвия успяхме да повишим приходите с 96 процента“.[12]
Първият договор с „Краун Ейджънтс“ е подписан през ноември 2001 г., за срок от три години и на стойност 8,132 милиона лири. Споразумението обаче е сключено непрозрачно, без да станат публично достояние условията на контракта, задълженията, както и отговорностите на чуждестранния консултант. Министър Велчев се оправдава, че договорът не е сключен след конкурс по Закона за обществените поръчки, тъй като е свързан с националната сигурност. „Услугите на „Краун Ейджънтс“ ще бъдат предимно консултантски. Тя ще се отчита пред финансовото министерство. Фирмата подготвя първоначален отчет за състоянието на митническата система, въз основа на който ще предложи конкретни мерки“ [13], заявява в началото на 2002 г. министър Велчев, когато на британската фирма вече са преведени 10% от сумата по договора. Концесионирането на митниците обаче предизвиква политическа буря, тъй като от парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС) веднага искат обяснение за сключения договор от министър Велчев. Тогавашният директор на Агенция „Митници“ Емил Димитров се обявява против допускането на „Краун Ейджънтс“ до специфичната информация на митническата администрация. Заявява, че „сдадохме митниците“ и дори настоява договорът да бъде ратифициран от парламента. Още същия месец той е принуден да си подаде оставката.[14] ОДС настояват съдържанието на договора да бъде обявено публично, но това не става, тъй като министър Велчев се позовава на търговски и конфиденциални клаузи, залегнали в самия контракт. От опозицията е поставен въпросът дали случаят няма да попречи на приемането на България в Европейския съюз. Това предизвиква дълъг дебат във и извън парламента, като накрая опасенията са опровергани от управляващите. Независимо от това, от ОДС сезират главния прокурор Никола Филчев за конкретни нарушения на Конституцията, на Закона за обществените поръчки и на Закона за чуждестранните договори във връзка с договора за митниците между Министерството на финансите и английската частна компания „Краун Ейджънтс“. От опозицията поставят въпроса и за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да проучи договора с британската фирма. Посочва се, че има опасност да се откажат безвъзмездни средства на ЕС по линия на ФАР за модернизирането на митниците. Бившият министър на финансите Муравей Радев коментира договора така:
Това е един абсурден договор. Аз стотици договори през живота си съм виждал, но признавам, че този е абсолютен шампион. Това не е договор между две страни. Това е договор между една страна сама със себе си. Тази страна се казва „Краун Ейджънтс“. Никакви български интереси не са защитени там. Точно обратно. Всички възможни неща, които може да си помисли човек за интересите на тази фирма, са прекрасно защитени.
В крайна сметка договорът е изпълнен с едни мъгляви обещания и някакви намерения, но нищо, разбирате ли, нищо конкретно като краен резултат, никакви отговорности. При това този договор, освен дето няма никакви отговорности, е изключително скъп - около 33 милиона нови български лева, 33 милиона лева за едно много голямо и много скъпо „вервайте ми“, в крайна сметка това представлява и този договор.
С една дума, според мен за България този договор няма никакъв смисъл. Обратно - има вреда. Но явно е, че има някои заинтересовани, за които този договор има смисъл.[15]
Въпреки отрицателните мнения на опозицията, дейността на британската фирма в България продължава. Тя се опитва да подобри работата на Агенция „Митници“, като най-доброто ѝ постижение е създаването на мобилни групи, които включват митнически служители и такива на МВР, извършващи внезапни проверки. Но тези успехи имат само частичен ефект. През 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев подписва втори договор с „Краун Ейджънтс“, който има приблизително същите финансови параметри. За консултантската си дейност фирмата получава от държавния бюджет 31,5 милиона лв. Изпълнението му е продължено и по време на правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ), когато министър на финансите е Пламен Орешарски. През 2007 г. с британците е сключен договор за консултиране на Националната агенция на приходите, за 11 милиона лв. През 2009 г., в края на мандата на кабинета Станишев, е подписан четвърти договор за 8,4 милиона лв. За близо 9 години на „Краун Ейджънтс“ са изплатени в България общо около 80 милиона лв. При управлението на ГЕРБ и кабинета Борисов финансовият министър Симеон Дянков отклонява предложението за пореден договор с британската фирма с аргумента, че „и във финансовото министерство има специалисти, които могат да правят анализи като тези на „Краун Ейджънтс“[16].
Когато министър Дянков е сезиран за разсекретяване на първите два договора и го прави, става ясно, че министърът на финансите в кабинета Сакскобургготски Милен Велчев е подписал действително унизителни за България контракти. В първия договор от 2001 г. е приета клауза, че британската фирма носи отговорност по договора само ако причинените на България вреди са под 2 милиона лири (около 6 милиона лв.). За щети над тази сума тя не носи отговорност, дори ако става дума за вреди върху собственост на Министерството на финансите заради неизпълнение на договора или груба небрежност. В същото време българската държава е задължена да обезщети изцяло консултантите за всички вреди и разходи заради свои действия, съдебни дела, претенции и др., без никакви ограничения на размера на тези вреди.
Включени са неустойки дори за вреди, причинени в резултат на „твърдения на които и да било лица, че сключването на договора е незаконно“. Ако договорът е бил обявен за нищожен от съд, министерството, ръководено последователно от Велчев и Пламен Орешарски, е трябвало да плати обезщетение, равно на възнаграждението и разноските им до момента на съдебното решение.
Две последователни български правителства са били задължени да съгласуват с „Краун Ейджънтс“ всички промени в закони, които могат пряко да повлияят върху предоставянето на услугите, „особено нормативни актове, отнасящи се до такси, мита и тарифи“. Главното, описано в договорите, е техническото предложение на фирмата: как тя ще помогне за реформирането на митниците – например въвеждане на информационни системи, на системи за разследване и разузнаване, за вътрешен одит, създаване на мобилни екипи. В раздела на договора „Очаквани резултати“ са описани съвсем общи пожелания: борба с корупцията, увеличаване на приходите. Не са били определени никакви количествени параметри.
В договора са заложени зашеметяващи разходи. Наемът на жилището на ръководителя на фирмата е 24 хиляди лири годишно, т.е. 6 хиляди лв. месечно. Заплатата му била близо 17 хиляди лири на месец, а на другите служители - по 8 хиляди лири.[17] Отделно за режийни разходи служителите са разполагали с по 150 лири (320 лв.) дневно. Оказва се, че по отчетите на Агенция „Митници“ не може да бъде регистрирано дали нещо се е променило в работата и каква е ползата за България в резултат на присъствието на „Краун Ейджънтс“.
[1] Корупция и контрабанда: Мониторинг и превенция. Второ доп. и прераб. изд. Център за изследване на демокрацията. С., 2000, с. 192.
[2] Въгленов, Станимир. Рушветът вече е опрял до кокала. – В: 24 часа, бр. 343, 15 декември 1999 г.
[3] Цит. доклад Корупция и контрабанда: Мониторинг и превенция…, с. 194.
[4] За скрития транзит или държавната контрабанда при управлението на БКП вж. повече в Глава „Неявните фирми на Държавна сигурност и приватизирането на контрабандните им канали след промените”. – В: „Корупционната България”. Том 1. С., 2016 г.
[5] Решение №185 от 15 февруари 2011 г. на Комисията по досиетата, проверка на Агенция „Митници“.
[6] Проверката на Агенция „Митници“ ясно показва, че по време на всички правителства (без изключение) ръководни постове в системата на митниците са заемали сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Такива още извън обхванатия в настоящия том период 1997-2005 са: Христо Арабаджиев, зам.-директор на агенцията юни през периода 2008 – август 2009 г., по време на тройната коалиция, и Ваньо Танов, директор на агенция „Митници“ при първото и второто правителство на Бойко Борисов (ГЕРБ).
[7] Ревизионен акт на Главно управление „Митници“ при Министерството на финансите Р-9018/7 август 1998 г. на Държавен финансов контрол. – В: omda.bg.
[8] Доклад на НСС относно: Условията, средата и проявите на корупция в някои висши ешалони на държавната власт, 10 декември 1999 г., л. 16. Личен архив на Едвин Сугарев.
[9] Пак там, л. 17.
[10] Вж. повече за случая за захарната афера с „Бартекс“ на „Мултигруп“ в Глава „Контрабандните канали и институционалните им защити“, публикувана в настоящия том.
[11] Пак там, л. 18.
[12] „Краун Ейджънтс“, Радио Би Би Си, „Светът в действие“. – В: БТА, 6 февруари 2002 г.
[13] Чистата сума, която фирмата-консултант на Агенция „Митници“ ще получи от българското правителство, е 8,132 милиона лири, казва финансовият министър Милен Велчев. – В: БТА, 5 февруари 2002 г.
[14] Причината за оставката не е свързана само с несъгласието относно договора с „Краун Ейджънтс“, а и с хаоса в митниците, настъпил при неговото управление с уволнението на голям брой митничари, и с корупционния скандал в Русе, както и с продължаващото влияние върху митниците от страна на силния по това време координатор на контрабандните канали Константин Димитров – Самоковеца.
[15] Муравей Радев и Пламен Минев коментират договора с „Краун Ейджънтс“. – Радио „Свободна Европа“, Студио България. – В: БТА, 22 февруари 2002 г.
