Кредитните милионери – осветяването им чрез Закона „Каракачанов“ и „законното“ намаляване на задълженията им при деноминацията

 

Бившият шеф на фалиралата Първа Частна Банка Венцислав Йосифов остава в ареста с определение на Софийски Градски съд по дела за безстопанственост в особено големи размери. 
Снимка: Пресфото-БТА, Мартин Георгиев.

 

 

„Другари“ – са назначени за милионери още в началото на прехода от БКП, набързо преименувала се в БСП. Само за 7 години в бясното ограбване на България тези същите „другари“ ще разиграят колосалните два трилиона и седемстотин милиарда лева, а за злоупотребите и необслужваните кредити, раздавани без обезпечение, няма да бъде осъден никой. И не само това. С извършената при управлението на СДС и кабинета Костов деноминация дълговете на кредитните милионери изведнъж като с вълшебна пръчка се стопяват драстично. Какъв (не)очакван подарък от „демократите“ само! Това е тъжната констатация за още един несправедлив епизод от българския преход, свързан с историята на кредитните милионери.

След 10 ноември 1989 г. започва нарояването на частни банки в България. Дотогава съществуват около 10 търговски банки, сред които Минералбанк, Биохим, Стопанска банка, Балканбанк и други. По-голямата част от тях са създадени с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1987 г. с цел да обслужват предимно определени отрасли в социалистическата планова икономика. Крахът на комунистическия режим води до премахване на държавния монопол върху банките. Частните банки се създават, въпреки липсата на съответен закон за банките и кредитното дело. Това позволява на определен кръг от лица, свързани с комунистическата номенклатура и Държавна сигурност[1], да учредяват нови частни трезори при занижен или отсъстващ ясен контролен механизъм, като някои нарушават дори и съществуващите към началото на прехода правила, възприети от тогавашното тоталитарно управление на БКП. Либералният режим на лицензиране и малкият размер на сумата за начален капитал позволяват безконтролното създаване на куп банки, които в почти всички случаи започват своята дейност със заем от държавните банки.

В началото на 1995 г. БСП поема управлението на страната с еднопартийно правителство, оглавявано  от Жан Виденов, лидер на партията, наследничка на БКП. Кабинетът му не провежда необходимите икономически реформи. Неуспешен е опитът да поддържа валутен курс при висок бюджетен дефицит. Това довежда до икономически срив в края на 1996 г. Следва вълна на хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки.

Проблемите с ликвидността на някои от новопоявилите се частни банки се появяват още през 1995 г. БНБ обаче издава редица решения за рефинансирането на голяма част от кредитните институции, заплашени от фалит. През 1996 г. една по една банките започват да изпадат в несъстоятелност. Пред банките се извиват опашки от вложители, които се опитват да си върнат спестяванията. Общата сума на лошите кредити (взети и необслужвани), възлиза на над два трилиона и седемстотин милиарда лв. (преди деноминацията).

Появата на кредитните милионери на практика става още с нарояването на частните банки, чиито шефове получават огромни за времето си средства, без необходимото обезпечение, а някои от тях най-безскрупулно използват пари на банката за кредитиране на свои фирми.[2] Втората вълна от кредитни милионери се появява с безконтролното раздаване на кредити от частните банки на новопръкналите се бизнесмени и техните дружества.

Съществува и теза, че първите кредитни милионери са създадени още от члена на Политбюро на ЦК на БКП Андрей Луканов веднага след 10 ноември 1989 г. За такъв случай разказва Иво Недялков, президент на фалиралата финансова пирамида „Ийст Уест Интернешънъл Груп“, за което той е осъден и лежи в затвора. През 2011 г. Недялков, който по това време е в комсомола, заявява, че през ноември 1989 г. на среща в Българската индустриална и стопанска асоциация Луканов заявява пред 150 – 200 стопански кадри: 

Другари, назначаваме ви за милионери! 

 По думите на „фараона“, Луканов информирал за правителствено решение държавни банки да кредитират определени фирми.[3] „Бяхме кадри, на които се разчиташе, че могат да свършат работа“[4].

След банковата криза и обществените настроения за търсене на отговорност както на банкерите, така и на хората, злоупотребили с ползването на огромни кредити, темата за кредитните милионери взима връх. Идва управлението на Обединените демократични сили [коалиция между СДС и Народен Съюз на Анастасия Мозер, б.а.]. Лидерът на СДС и премиер обаче повече говори на търсене на наказателна отговорност на собствениците на финансовите пирамиди и на банкерите, отговорни за банковата криза, но не и за кредитните милионери.[5] Законодателната инициатива по този проблем не идва от СДС, а от лидера на Зелената партия в депутат в 38-то Народно събрание (1997–2001) Александър Каракачанов, от парламентарната група на „Обединение на национално спасение“. Той внася Законопроект за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, станал известен като Закона за кредитните милионери. Проектът на Каракачанов е приет от парламента през октомври 1997 г., влиза в сила с обнародването му в „Държавен вестник“. Законът посочва, че "не са банкова тайна сведения относно факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на физически и юридически лица, получили левови и валутни кредити след 1 януари 1987 г. от търговски банки и от Държавна спестовна каса, класифицирани като несъбираеми (безнадеждни), като размерът на неиздължената главница е над един милион лева към момента на влизане на закона в сила"[6]. 

Законът за кредитните милионери задължава БНБ да изготви списък на нередовните длъжници и да го публикува в специален бюлетин в „Държавен вестник“, в който се посочват: 

♦  длъжниците по смисъла на закон;

♦  банките или ДСК, отпуснали кредитите;

♦  сумата на несъбираемия кредит и начислените лихви;

♦  датата на получаване на кредита. 

В изпълнение на Закона, на 21 януари 1998 г. БНБ подготвя носител (дискета) с всички фирми-кредитни милионери и я предоставя на медиите.[7] На практика чрез този закон БНБ документира имената и данните на над 3000 физически и юридически лица, длъжници на банковата система, фалирала при управлението на БСП (1995 – 1997). Установено е, че общият брой на раздадените кредити е 10 762, а кредитополучателите – дружества и лица, са 3000. Това означава, че един субект е теглил средно по три кредита, без да ги връща. Списъкът обаче показва, че някои дружества са теглили повече от три кредита. Авторът на законодателната инициатива – Александър Каракачанов, посочва: 

През 1997 г., в 38-то Народно събрание успях с усилията на много скандали да прокарам Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, повече известен като Закон за кредитните милионери. Уникалното на този закон е, че това е единственият държавен документ, където черно на бяло са публикувани имената и данните на над три хиляди физически и юридически лица, практически ограбили банковата система. Става дума за над един милиард и шестстотин милиона долара! Естествено, ограбването на банките е само едно от направленията, върху които се изгради престъпността в България, но е единственото, за което има толкова всеобхватна и неоспорима информация. 

Но какво направи тогавашното мнозинство, за да събере поне част от тези пари или поне да прибере „на топло“ тези хора? Направи всичко възможно нищо да не им се случи! Лично Иван Костов спря следващия мой законопроект  за преизчисляване на валутните задължения, който изискваше тези средства да се връщат по курса на деня, с което практически ги опрости. Напълно логично – нека не забравяме, че примерно Красимир Стойчев (фирма „Трон“), официален приятел на Костови, дължеше 10 милиона марки. Неслучайно той бе изпуснат в първоначалния списък, но след последвалия скандал тихомълком бе включен.[8]

Неприемането на законопроекта за преизчисляване на валутните задължения е огромен реверанс и услуга към кредитните милионери. Бездействието на управляващите по този въпрос контрастира с техните публични изяви, настояващи за справедливост. Тогавашният премиер Иван Костов заявява през април 1998 г. пред медиите емоционално: 

Искам си парите! Къде са делата? Цялото общество чака! Защо няма банкери в затвора? 

А от парламентарната трибуна ще нарече банковите фалити „най-голямата кражба в държавата“. Обществото ще продължи да чака правосъдие. Излъгано за пореден път. Това обаче не е всичко. През февруари 1999 г. мнозинството на ОДС приема Закон за деноминация на лева.[9] С него от 1 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. Какво става със задълженията на кредитните милионери? Общата сума на лошите кредити, която до 1999 г. е над два трилиона и седемстотин милиарда лева, след деноминацията отговаря на над 2,7 милиарда лв. Една част от длъжниците връщат 547 милиарда недоминирани лева, или 547 милиона деноминирани лева. Това представлява около 20 процента от лошите кредити. Според вносителя на закона Александър Каракачанов, около 1400 фирми и лица са участвали във връщането на взети кредити.

Съдебната власт също не прави нищо по проблема. Със Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити главният прокурор е задължен в срок от 6 месеца да извърши проверка по кредитите от бюлетина на БНБ и да докладва на Висшия съдебен състав, по кои от тях има образувани преписки или следствени дела. ВСС и прокуратурата са задължени резултатът от тази проверка и взетото решение да се публикуват. Това обаче не е изпълнено.

В списъка на кредитните длъжници фигурират стотици дружества, зад които се крият голяма част от представителите на т.нар. едър капитал. Редица дружества, свързани с империята на „Мултигруп“, присъстват в списъка. Сред тях са „Дисконтова къща“, която дължи 35,6 милиарда лв. на Балканбанк, и „Балканарго“ АД, дължаща на Балканбанк 16,4 милиарда лв. А „Евроенерджи Ойл”, част холдинга „Евроенерджи“, близък до управлението на БСП в средата на 90-те години,  дължи 37,3 милиарда само главница. „Елпида 3“ ООД на Димитър Савов, фирма, която по време на югоембаргото нашумява с търговията на петрол, има дългове от над 4,5 милиарда лв. към банка Биохим. Отделно лихвите към тези необслужвани кредити възлизат на над 5,5 милиарда лв. Веска Меджидиева[10], съпруга на Румен Спасов[11], бос на свързания с БСП кръг „Орион“ по време на социалистическия кабинет на Жан Виденов, дължи 1,3 милиарда лв. кредити на БЗК и близо 1 милиарда лв. на Минералбанк.

Изпълнителната и съдебната власт не предприемат необходимото, за да задължат кредитните милионери да върнат дълговете докрай. Дават се много основания да се смята, че присъствието на репресивния апарат на БКП сред кредитните милионери е важно и поради тази причина е прикрито. През периода 2001 – 2002 г. тогавашната Комисията по досиетата прави усилия да извади на светло сътрудниците на ДС сред кредитните милионери, но Законът за досиетата е отменен с гласовете на БСП, НДСВ и ДПС през април 2002 г., а Комисията е закрита. „Нито една политическа сила не намери сили да накара кредитните милионери да върнат парите. Идеята за разкриването на имената им беше, за да върнат те взетите кредити“[12], коментира Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата. По думите му, на кредитните милионери не им е потърсена отговорност, защото са уведомени, че могат да теглят кредити и никой няма да им търси отговорност. "Така е защото в България беше измислена една много хитра схема – когато едно решение се вземе от колективен орган, на управителен съвет, ако ще да е най-безотговорното – няма виновни. Кредитното милионерство не е изникнало така от нищото. За него е била създадена съответната правна рамка, то да стане за определени лица и с определена цел", заключава Андреев.

Някои от лицата, които са кредитни длъжници и са обект на редица публикации в пресата през втората половина на 90-те години, са разкрити като сътрудници на комунистическите тайни служби в качеството им на народни представители или кандидати за ръководни държавни постове. Такъв например е Георги Агафонов, депутат от „Българския бизнес блок“ в 38-то Народно събрание. Той е собственик на Телевизия „7 дни“, която според списъка на кредитните милионери е теглила от банка „Славяни“ два необезпечени кредита за над 380 милиона лв. Интересното в случая, че Агафонов е в управлението на същата банка, която през 1996 г. е поставена от БНБ под особен надзор, а след това изпада в несъстоятелност. Агафонов е разкрит официално като сътрудник на ДС от Комисията по досиетата при проверката на народните представители през 2007 г. Той е привлечен като агент „ЗДРАВКОВ” на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1980 г. Друг подобен случай е с Христо Смоленов, също депутат от „Българския бизнес блок“ в 38-то Народно събрание, който според Списъка с кредитните длъжници дължи на Частна земеделска и инвестиционна банка 51,4 милиона лв. Смоленов също е разкрит от Комисията по досиетата при проверката на депутатите през 2007 г. Той е привлечен като агент от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1982 г. под псевдонима „АНДРЕЙ“.

Отделно през лятото на 2009 г. Комисията огласи имената на 26 агенти на бившата ДС в БНБ, някои от които заемат ключови постове точно по време на краха на банковата система в България през периода 1996-1997 г.. Сред имената с агентурно минало изпъкват Тодор Вълчев, Иван Драгневски, Любомир Филипов – тримата управители на БНБ през първите 7 години от прехода, включително и в годините, когато банките раздават необезпечени кредити и са рефинансирани от БНБ. Други агенти на ДС в БНБ са Тодор Чавдаров – първи заместник-председател на БНБ и член на нейния Управителен съвет (УС), Пламен Илчев, подуправител на БНБ и член на УС, Стоян Шукеров и Камен Тошков – членове на УС на БНБ, началниците на управления в банката Георги Нешев и Иван Вълков, главният ревизор на БНБ през 1996-1997 г. Кольо Парамов.

Кредитните длъжници влизат като специална категория в Закона за досиетата, приет през декември 2006 г. по време на управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) с подкрепата на Синята коалиция. През февруари 2012 г. Комисията по досиетата започва проверката на кредитните милионери, но установява, че в закона е допуснато несъответствие. Председателят на комисията Евтим Костадинов заявява, че независимият държавен орган е задължен от закона да извърши проверка на кредитните длъжници, но липсва разпоредба, която да им дава право да ги огласят публично. Той предлага този проблем да бъде отстранен с поправка в закона. Броени дни след това депутатът Екатерина Михайлова (ДСБ) внася в Народното събрание законопроект, подкрепен от депутати от „Синята коалиция“, с който проблемът да бъде отстранен. С Решение от 26 октомври 2012 г., 41-то Народно събрание приема на второ четене поправка в Закона за досиетата, с която на Комисията се дава зелена светлина за публичното оповестяване на агентите сред кредитните длъжници. Поправката е подкрепена от всички парламентарно представени партии. Комисията по досиетата извършва проверки и събира данни, за да установи кои физически лица стоят зад управителните тела на общо над 10 500 юридически дружества, които са в списъка на кредитните милионери. „Някои банки вече ни отговориха, че поради давност архивите са били унищожени, но Комисията продължава да търси и събира информация“[13], разкрива председателят на Комисията Евтим Костадинов. В следващите три години Комисията излиза с над 20 решения за длъжници към различни банки, като по някои от тях прави повторни, допълнителни проверки. В периода 2013-2016 г. Комисията по досиета установява и обявява общо 442 сътрудници на комунистическите тоталитарни служби сред кредитните длъжници[14] към следните 23 банки:

 

• Биохим – 109 кредитни длъжници от 348 проверени лица.
• Стопанска банка – 84 сътрудници от 574 проверени лица;
• ОББ – 56 сътрудници от 465 проверени лица;
• Първа частна банка – 52 сътрудници от 367 проверени лица.
• Банка за земеделски кредит – 47 сътрудници от 356 проверени лица;
• ДСК – 36 сътрудници от 128 проверени лица;
• Балканбанк – 30 сътрудници от 228 проверени лица;
• БНБ – 23 сътрудници от 158 проверени лица;
• Минералбанк – 22 сътрудници от 280 проверени лица;
• Агробизнесбанк – 21 сътрудници от 120 проверени лица
• Банка Хеброс – 18 сътрудници от 221 проверени лица;
• Банка Експрес – 8 сътрудници от 36 проверени лица;
• Кредитна банка – 7 сътрудници от 60 проверени лица;
• Българска универсална банка – 6 сътрудници от 24 проверени лица;
• Банка Юнион – 5 сътрудници от 11 проверени лица;
• Банка Райфайзен – 3 сътрудници от 19 проверени лица;
• ЦКБ – 3 сътрудници от 27 проверени лица;
• Тексим Банк – 3 сътрудници от 42 проверени лица;
• Добруджанска банка – 3 сътрудник от 46 проверени лица;
• Булбанк – 3 сътрудници от 75 проверени лица;
• Търговска банка „Бобов дол” АД – 1 сътрудник от 8 проверени лица;
• Международна банка за търговия и развитие – 1 сътрудник от 13 проверени лица;
• Кристалбанк – 1 сътрудник от 34 проверени лица.

 

Разкритата информация от архивите на Държавна сигурност потвърждава факта, че ключови фигури сред кредитните длъжници са и сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Сред огласените имена прави впечатление това на Красимир Стойчев. Той е първият собственик на цифров мобилен оператор в България –  „Мобилтел“, като взима лиценз за него през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити, срещу 40 000, долара без търг. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. след разваляне на сделката го продава на руския бизнесмен от еврейски произход Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон“, Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на български бизнесмени, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев. През годините различни публични фигури са посочвали, че е близък приятел на Иван Костов. През 1997 г. в интервю за в-к „Капитал“ самият Стойчев посочва, че познава Костов още от 1982 – 1983 г., по времето на  съвместната им работа в Националния статистически институт. Красимир Стойчев е привлечен като агент от Второ главно управление на ДС, направление „Икономика“, през 1984 г. под псевдонима „ТАНЕВ“, а след това е работил и за създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1990 г. Неговата агентурна принадлежност е обявена като член на Съвета на директорите на фирма– длъжник „Нюз холдинг“ АД, издаваща през 90-те години в-к „Стандарт“, чийто издател-основател  тогава е той [15].

Друга важна фигура сред кредитните милионери е тази на оръжейния търговец Младен Мутафчийски (1951-2013). В края на 80-те години Младен Мутафчийски е назначен за директор на държавната фирмата „Тератон“, която в този период прави опити да се занимава с ембаргова търговия. След промените развива свой бизнес. Дълго време е в управата на „Слънчев бряг“ АД. В „Слънчев бряг“ се намира и неговият „Хелена ризортс“, един от най-луксозните и престижни хотелски комплекси в курортния комплекс. Мутафчийски е разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „МИХАЙЛОВ“ от 1980 г. Той е обявен от Комисията по досиетата в качеството си на член на Съвет на директорите на фирмата– длъжник. Създаденото през 1996 г. дружество е длъжник на Балканинвест.

Други не по-малко важни имена в дългия списък на кредитните милионери са: Атанас Тилев – собственик на Банка за земеделски кредит и на Добруджанска банка, близък приятел на Симеон Сакскобургготски, Янко Янков – директор в БЗК, Венцислав Йосифов – банкер в Първа частна банка и неуспешен кандидат за столичен кмет на БСП, Валентин Моллов – „честният частник“ и банкер от ПЧБ и Банка „Моллов“, Христо Александров – банкер от Агробизнезбанк, Георги Аврамов – банкер от Елитбанк, и др.

Прави впечатление и агентурното минало на редица ръководители (членове на Управителни съвети или директори) на различни държавни предприятия с неизпълнени кредитни задължения към банките, сред които са: „Химимпорт“, „Машиноекспорт“, „Кремиковци“, „Булгарлизинг“, „Стомана“ – Перник, „Океански риболов“, „Минералинженеринг“, „Плама“–Плевен, „Видахим“, „Балканкар холдинг“, „Нефтохим“ и много др. Така зад много от фалитите на редица държавни предприятия прозира сянката на Държавна сигурност и нейния агентурен апарат, представян като хора специалисти и успешни ръководители, служили на държавните интереси. Архивите на тоталитарните комунистически служби, толкова дълго време държани умишлено затворени, макар и късно срутват този мит. 

 

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023