Подкупи, лъжи и „Видео интернешънъл“

Генералният директор на БНТ Кирил Гоцев и членове на УС на телевизията проведоха среща със СЕМ, на която директорът на БНТ бе изслушан относно сключения договор с "Видео Интернешънъл"
Снимка: Пресфото-БТА, Владимир Шоков.

 

На 21 януари 2004 г. генералният директор на БНТ Кирил Гоцев пристига на посещение в Москва.[1] Предварително обявеният повод е разговор с директора на „Мосфилм“ Карен Шахназаров. Часове по-късно се разбира, че има и нещо друго, при това голямо. Същия ден руският вестник „Коммерсант“ публикува материал, който дава началото на най-сериозната корупционна афера на медийния ни пазар досега – скандала „Видео интернешънъл“. Точно 55 дни след визитата в Москва Кирил Гоцев вече няма да е шеф на обществената телевизия, но пушилката от последвалите събития ще се разнася поне още пет години.

„Видео интернешънъл“ е най-големият руски рекламен холдинг, който към началото на 2004 г. участва в 70% от продажбите на рекламно време в руските медии. Оборотът на компанията тогава се оценява на около 1 милиард долара годишно. Основател на фирмата е Михаил Лесин[2], който е сред най-влиятелните руснаци със значителен принос към възкачването на Владимир Путин на власт. Някои го сочат и като основател на съвременната руска пропаганда. Прякорът му е „Булдозерът“[3], защото не се спира пред нищо, а и заради постоянните му атаки срещу опозицията.

В началото на 2004 г. Лесин е министър на печата и комуникациите. Той формално вече няма връзка с „Видео интернешънъл“, но има подозрения, че е акуширал сделката чрез политическите си контакти в България.

„Коммерсант“ представя стъпването на „Видео интернешънъл“ на рекламния ни пазар в класически кремълски стил – като идеологически сблъсък между руснаците и Запада: „Видео интернешънъл“ започва борба с Рупърт Мърдок за българския пазар[4], гласи заглавието. Австралийският магнат Рупърт Мърдок е собственик на бТВ, която държи около 70% от оборота на телевизионната реклама в България (35% от целия рекламен пазар в медиите). Но руснаците са в грешка. Не Мърдок е силният човек на българския медиен пазар, а един българин – Красимир Гергов[5]. Скандалът с руската компанията се развива толкова бързо, че на идеологията не е даден шанс да разцъфне.

Първите опити на руската компанията да стъпи на нашия пазар датират от 2002 г., но тогава нещата остават на ниво проучвания. В началото на 2004 г. шансът е сграбчен с две ръце. Публикацията във в-к „Коммерсант“ от 21 януари намира сериозен отзвук в българските медии. Кирил Гоцев твърди[6], че не я е чел и отрича да е имало срещи с хора от „Видео интернешънъл“. „Не се интересувам. Краси Гергов се интересува, той да идва да се среща с тях. Единствено Гергов се страхува“, казва шефът на държавната телевизия.

Но той определено се интересува, въпреки че по принцип е прав и за „Краси Гергов“. Красимир Гергов е собственик на мрежа от рекламни агенции, включително най-голямата към онова време - „Крес“. Чрез фирмите си той има отношение към голяма част от българския медиен пазар, включително към рекламните договори на БНТ, и най-вече с тези с бТВ. По време на дискусиите в Народното събрание директно се говори за съществуване на монопол в рекламата, който би бил разчупен от влизането на руската компания. Така Красимир Гергов неизбежно се превръща в другата главна фигура в тази история.

Въпреки цялото шикалкавене от Москва, на 28 януари сутринта, седмица след визитата в Русия,  шефът на БНТ подписва договор за ексклузивна продажба на рекламата на телевизията с „Видео интернешънъл“. Това се случва зад гърба на Управителния съвет на телевизията. Новината обаче не е съобщена от Кирил Гоцев. Още следобед същия ден генералният директор на „Видео интернешънъл“ Сергей Василиев съобщава вестта при откриването на българския клон на фирмата. На събитието присъства руският посланик Владимир Титов. Символно е присъствието и на Михаил Лесин[7], за да се подчертае важността на събитието. Кирил Гоцев го няма. Той известно време отсъства от медийното пространство, защото внезапно е излязъл в болничен отпуск. Медийният експерт и бивш член на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов коментира случая по следния начин[8]:

С голямо въодушевление се говори, че договорът е утвърден с намесата на руския министър на печата [Михаил Лесин – б.р.]. Самата намеса на фигура от правителството вече създава политически контекст на сделката. Да не говорим, че се сблъскват два модела. Ние непрекъснато търсим европейския модел, който да извади медийната регулация от връзките с властта, а изведнъж през съвсем друг вход - през Русия, влиза обратният модел - азиатският, където изпълнителната власт пряко контролира медиите. На чисто моделно ниво това е конфликт. Сделката е много мрачна.

Повече от обяснимо е в обществото да има притеснения. В крайна сметка, който владее рекламата, той има огромно влияние върху журналистическата продукция на държавната телевизия.

Контрактът с „Видео интернешънъл“ по-късно е обявен от редица институции за незаконен, а парламентът се вижда принуден да се намеси в делата на обществената медия. Договорът „изяжда“ главата на  Гоцев. Шефът на БНТ първо твърди, че нищо не е подписвал, после, че е подписвал, но законно.

На 29 януари, ден след обявяването на сделката, колелото на събитията се завърта с главоломна скорост. Проверката на Съвета на електронните медии (СЕМ) започва на 30 януари.[9] Намесват се Сметната палата, Прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция. бТВ обявява война на Кирил Гоцев и руската компания. Парламентът също се включва в играта и Комисията за борба с корупцията в него привиква за изслушване отговорните лица от БНТ. Първоначално Гоцев не се явява, защото още е в болничен отпуск.

„Коммерсант“ продължава активно да отразява случващото се в България. На 30 януари в българските медии е цитирана публикация на изданието[10], в която думата е дадена на  изпълнителния директор на бТВ Албърт Парсънс. Той е, меко казано, недружелюбен към намеренията на „Видео интернешънъл“:

Пазарът не ги приветства и аз не бих ги съветвал да идват тук.

Не само т.нар. пазар не приветства сключения договор, но и политиците. Парламентарната комисия за борба с корупцията получава договора между БНТ и „Видео интернешънъл България“. От него стават видни няколко смущаващи обстоятелства, извън скандалния начин на подписването му. Договорът е за три години. В него изрично е посочено, че БНТ няма право да сключва рекламни договори без съгласието на руската компания. Член 3.8.1 от контракта гласи [11]:

БНТ си запазва правото да сключва директно договори с рекламодатели без съдействието на Търговския представител [„Видео интернешънъл“ – б.р.] по предмета на настоящия договор, при условия и цени, официално обявени в Правилата за рекламата на БНТ и Тарифите за реклама на БНТ след получаване на писмено съгласие от Търговския представител.  

От това излиза, че договорът, подписан от Кирил Гоцев, е договор за изключително представителство с „Видео интернешънъл“, без да го предостави за утвърждаване на Управителния съвет на БНТ. А това се смята за задължително. Отделно руската компания се е ангажирала да увеличи приходите от реклама на БНТ най-малко с 15% през първата година, но БНТ на свой ред се е задължила да ѝ плати комисионна в размер на 21% от нетните си рекламни приходи. Съвсем реално е допускането, че поне през първата година в бюджета на БНТ ще влязат по-малко пари с „Видео интернешънъл“, отколкото без тях. През следващите две години руската компания обещава да повиши приходите от реклама на БНТ с още по 10%, но никой вече не обръща внимание на това. Неустойката за предсрочно прекратяване на отношенията е 3 милиона лева. Договорът определено изглежда проблемен.

Но това е нищо на фона на договора, който Кирил Гоцев изненадващо съобщава, че е подписал под натиск с рекламната агенция на Красимир Гергов – „Пиеро-97“. Той обявява това в няколко интервюта, преди да разкаже подробности в Народното събрание.

На 12 февруари се провежда дългоочакваното заседание на Парламентарната антикорупционна комисия по скандалната тема. Кирил Гоцев, изглежда, е оздравял. Редом с него се явяват почти цялото оперативно ръководство на БНТ и част от опозиционерите от Управителния съвет (УС) на телевизията, начело с Иван Такев [бивш конкурент на Кирил Гоцев за шефския пост в БНТ].

В откритата част от заседанието[12] Кирил Гоцев казва, че е подписал договора с „Видео интернешънъл“ законно. Тезата му е, че контрактът е за бъдещи приходи на БНТ, а не за изразходване на вече получени бюджетни средства. По същата причина нямало нужда да се обявява и търг за рекламното време. Кирил Гоцев заключва, че е нямало нужда УС на БНТ да утвърждава договора, защото той осъществява оперативното ръководство на телевизията. Към онзи момент приходите от реклама на телевизията са малко над 8 милиона лева, което е почти осем пъти по-малко от приходите на бТВ. Гоцев обяснява, че руснаците биха помогнали за увеличаването на този твърде малък приход.

Иван Такев твърди, че договорът е незаконен, защото УС на БНТ трябва да утвърждава всички договори с интерес над 50 000 лева, а този е с многократно по-голям. Такев напомня, че БНТ поддържа щат от 50 души, чиято работа е да намират реклама, а сега се сключва отделен договор с частен търговски представител.

Депутатите са настроени негативно към свършеното от Кирил Гоцев. Йордан Соколов (ОДС) директно заявява, че договорът с „Видео интернешънъл“ е резултат от „корупционна среда“ в БНТ. Накрая Парламентарната комисия излиза с позицията, че не е получено „задоволително“ обяснение за действията на телевизионния началник. Другото им решение е, че договорът с „Видео интернешънъл“ съдържа „неизгодни клаузи“ за държавната телевизия. Гласуването е единодушно – 14 „за“ и 1 „въздържал се“.

Веднага след това журналистите са помолени да напуснат залата. Комисията преминава в закрито заседание[13], на което Кирил Гоцев, привидно съвсем спокоен, разказва другия сюжет от скандала.

Той казва, че в деня, в който е подписал договора с „Видео интернешънъл“ (28 януари), е бил „принуден“ да подпише и втори контракт (който се оказва със задна дата от 21 януари). Причината е обаждане по телефона, което е приел като заплаха за живота на децата си. В резултат на това Гоцев е подписал договор, досущ като този с „Видео интернешънъл“, но без дори да знае с кого точно го подписва. На първата страница на втория контракт не било попълнено дори името на фирмата. Нещо като да подпишеш празен чек и да го връчиш на случаен минувач. След това Гоцев е изпратил единствения екземпляр от него на хората, които са го „принудили“ да го подпише. У него не останал никакъв документ.

Възниква въпросът – как Гоцев е разбрал тогава, че става дума за фирмата на Красимир Гергов „Пиеро-97“? Изпълнителният директор на БНТ обяснява, че по-късно е получил нотариална покана, в която „категорично е написано, че фирма „Пиеро-97“ трябва да влезе в изпълнение на договора“ си. В поканата били цитирани три точки, които ги имало само в този единичен екземпляр на тайния договор.

Кирил Гоцев разказва на депутатите, че малко след тези събития изпълнителният директор на „Пиеро-97“ отишъл на посещение в БНТ. Там той е обяснил изненадващо, че фирмата всъщност няма договор с телевизията. При съобщаването на това обстоятелство сред депутатите настава пълно объркване. Кирил Гоцев се опитва да ги увери в думите си:

Аз имам нотариална покана за изпълнение на такъв договор. И съм подписал един такъв вариант.

Депутатът от НДСВ Наско Рафайлов иска от Кирил Гоцев да изясни характера на принудата, на която е бил подложен. Гоцев му казва, че става дума за „словесна“ принуда и допълва картинно:

Гледали сте много филми, за да ви разказвам, като ми казват за дъщеря ми, която е на 9 години и сина ми, който е на 13 години, че учат в едно училище и т.н., неща, които аз ги знам, защото ги водя на училище понякога…

В крайна сметка Антикорупционната комисия няма какво да направи повече от това да изпрати драматичния разказ на Кирил Гоцев във Върховната касационна прокуратура. Тя не прави нищо по сюжета с Красимир Гергов.

По това време СЕМ отказва да вземе позиция[14] за сключения договор с „Видео интернешънъл“ с аргумента, че няма правомощия да влияе върху решенията на ръководство на телевизията. На 19 февруари излиза становището[15] на Сметната палата, което е по-остро. Институцията предупреждава, че контрактът с „Видео интернешънъл“ създава рискове за неблагоприятно влияние върху бюджета на БНТ през следващите три години. Според Сметната палата договорът с руснаците не е влязъл в сила, защото не е утвърден от Управителния съвет на телевизията. Междувременно се разбира, че е започнало разследване от Прокуратурата. Никой повече не отваря дума за „Пиеро-97“.

На 12 март пресцентърът на Прокуратурата съобщава^[16], че срещу Кирил Гоцев е започнало следствено дело заради сделката с „Видео Интернешънъл“. Повдигнато му е обвинение за „сключване на неизгодна сделка, от която са произлезли значителни вреди за представляваното от него учреждение“. На Гоцев е наложена парична гаранция от 5000 лева. Шефът на СЕМ Райчо Райков казва, че е знаел, че накрая ще се случи точно това и вече иска оставката на Кирил Гоцев:

Има неща, които категорично не може да се правят, едно от тях е сключването на такъв договор, с който на практика да се източва телевизията и да се постави в подчинено положение, и на практика да се даде на някого за години напред.

Кирил Гоцев контраатакува с позицията, че Прокуратурата се „държи като Хитлер“. Циркът е пълен, защото шефът на БНТ обяснява пред медиите, че сам си е приготвил белезниците за ареста, тъй като нямал 5000 лева, за да си плати гаранцията. Накрая, разбира се, той намира парите и не е арестуван. Но вече не е шеф и на БНТ, защото на 16 март СЕМ го уволнява.[17] Решението е взето с 5 на 4 гласа.

Кирил Гоцев обаче не е уволнен заради договора си с „Видео интернешънъл“, а заради отказано право на отговор. Официалните мотиви на СЕМ са, че генералният директор на БНТ е нарушил правилата с отказа си да даде право на отговор на фирма „Каолин“ в предаванията „Актуално“ и „Всяка неделя“. Право на отговор било отказано и в едно от последните предавания „Гласове“ на Явор Дачков, по БНТ. Гоцев коментира по „Дарик“:

Това решение на СЕМ е смехотворно. За пръв път в историята на телевизията се прави опит за смяна на директора по икономически, а не по политически причини. Аз смятам, че ще се върна скоро на поста си. От смешни хора - смешно решение. Законът категорично е нарушен от тях.

Така медийният регулатор практически слага край на първата част от скандала. Кирил Гоцев прекарва точно 2 години и 5 дни като шеф на телевизията. Той обжалва уволнението си пред Върховния административен съд - на първа инстанция печели, но на втора губи и окончателно е оставен зад борда.

През 2005 г. „Видео интернешънъл“ внася иск в съда, искайки от БНТ обезщетение в размер на 1 069 000 лева. През 2008 г. делото окончателно е решено от Върховния касационен съд[18], но обществото вече не се интересува от тази стара история с руснаци. Причината е, че скандалът рязко е завил към Красимир Гергов. Ако все пак някой се интересуваше от „Видео интернешънъл“, щеше да разбере, договорът между БНТ и компанията е признат от съда за напълно законен. Четири години по-късно Кирил Гоцев получава реабилитация, която не му върши работа. Искането на руснаците за обезщетение е отхвърлено само защото те не са успели да докажат, че са похарчили въпросния милион в изпълнение на договора си с БНТ.

*  *  *

За да бъде разбрана втората сюжетна линия в скандала, има нужда от предистория. През 2000 г. компанията „Медия броудкастинг сървисиз“ участва в конкурса за лиценз за втора частна национална телевизия и губи от „Нова телевизия“. Решението е на правителството на ОДС. Представител на загубилото дружеството е Кеворк Кеворкян[19], а в неговия екип е и Кирил Гоцев.

На 5 декември 2001 г. Кирил Гоцев става временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ. На 12 февруари 2002 г., т.е. само месец и половина по-късно, Гоцев подписва договор за връщането на екран на предаването „Всяка неделя“ на Кеворкян. На 4 март, по-малко от месец след това, Кирил Гоцев е избран от СЕМ за шеф на Националната телевизия, успявайки да се пребори с десет конкуренти. Основният му съперник е друго известно лице от екрана на държавната телевизия - Димитър Цонев. 12 години по-късно Цонев ще каже: „Не Кирил Гоцев, а Кеворкян ме победи за шефския пост в БНТ“[20]. Това донякъде илюстрира близките контакти на Кирил Гоцев с Кеворк Кеворкян.

Кеворкян се връща в БНТ с Кирил Гоцев и си тръгва с него. През 2004 г., веднага след уволнението на Гоцев, започват и проблемите за „Всяка неделя“. Сигнал за атаката дава депутатът от ОДС Благой Димитров.[21] Той обявява, че БНТ се „източва“ от външната продукция „Всяка неделя“:

Не е нормално проблемите в БНТ да идват от един външен продуцент, който източва телевизията. В БНТ има страх от Кеворкян, а от друга страна, той се гаври със СЕМ, не знам до кога ще го търпят.

В отговор на обвиненията, Кеворкян заявява пред БТА, че няма навика да коментира неща, които „са очевидни глупости“. Година по-късно, на 27 март 2005 година, Комисията за борба с корупцията обявява за нищожен договора между БНТ и външната продукция „Всяка неделя“. Само ден след това БНТ обявява, че няма да поднови договора на Кеворкян и той е свален от екран още през април. На пръв поглед всички проблеми за него започват след аферата „Видео интернешънъл“, ескалирала и заради предполагаемата намеса на рекламния бос Красимир Гергов.

Кеворкян решава да контраатакува.На специална пресконференция, свикана от него на 19 май[22], той разказва, че причина за спирането на „Всяка неделя“ са:

един рекламен бос - Красимир Гергов, един „царски дребосък“ в лицето на правителствения говорител Димитър Цонев и една групичка, наречена „домсъвет“ (УС на БНТ)“. Те са в основата на спирането на “Всяка неделя” и махането на предишния шеф на телевизията Кирил Гоцев.

На тази пресконференция Кеворкян разказва как чрез свои „приятели“ намерил документ, уличаващ Красимир Гергов в предлагане на подкуп за бившия шеф на БНТ Кирил Гоцев. Ставало дума за сума от „няколко десетки хиляди лева”, която после била „увеличена многократно“. Според Кеворкян, рекламният бос Красимир Гергов предложил рушвета през януари 2004 г., за да предотврати сключване на договор между БНТ и руската компания „Видео интернешънъл“.

Следва затишие, което продължава една година. На 27 юли 2006 г. в-к „Дума“ излиза с факсимилета на заповеди за превод на общо 425 000 лева от Красимир Гергов за Кирил Гоцев. От публикувания документ се вижда датата 25 януари 2004 година. Става дума за разгара на скандала с „Видео интернешънъл“.

В българските медии няма почти нищо случайно. Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за партиен вестник като „Дума“, издаван от близкия до БСП бизнесмен Петър Манджуков[23]. Малко преди „Видео интернешънъл“ да подпише с БНТ, в медийните среди упорито се говори[24], че първият контакт с руснаците е направен именно от Манджуков. Със своята телевизия BBT той постоянно е сред претендентите за лиценз за национална частна телевизия, но винаги нещо не му стига. Според някои това, което не му стига, е Красимир Гергов.

През 2006 г. Гергов е основната мишена на в-к „Дума“. Изданието съвестно сътрудничи на Прокуратурата и предава всички документи. Атаката обаче спира съвсем скоро поради една прозаична причина. През юли 2007 г. Красимир Гергов се разкрива като консултант на телевизията на Петър Манджуков.[25] С подкрепата на рекламния бос BBT успява да се пребори за ефирно време и започва да излъчва на мястото на „7 дни тв“. Кирил Гоцев работи на практика за бизнеса на Красимир Гергов, защото е прокурист на BBT.

Откъм Съдебната палата навява само гробно мълчание. То приключва чак през април 2008 г.[26], когато пасиансът някак се е наредил. Държавното обвинение образува досъдебно производство за подкуп. Към онзи момент все още няма обвинени, но развръзката е близо.

На 9 декември 2008 г. прокуратурата повдига обвинение на Красимир Гергов за предложен подкуп на Кирил Гоцев. По-малко от 10 дни по-късно делото е в съда. Гоцев отказва да коментира, позовавайки се на следствената тайна. Кеворкян триумфира пред програма „Хоризонт“ на Националното радио:

Този случай се влачи от 2005 г. Имаше писма, запитвания от Европейската комисия, която, между другото, наблюдава тази история. Прокуратурата не се повлия от ходатаите и опекуните на този човек. Случаят е ясен, повдигнато е обвинение и няма нужда да се търсят някакви конспирации.

Делото приключва светкавично за българските стандарти. На 19 февруари 2009 г. Софийският градски съд оповестява оправдателната присъда за Красимир Гергов.[27] Пред магистратите основният свидетел Кирил Гоцев защитава рекламния бос. Той разказва, че не е виждал никакви записи на заповеди от Гергов.

Кирил Гоцев разказва, че никой не го е заплашвал по аферата „Видео интернешънъл“. Той обяснява, че е подписал втория договор в момента, когато още не е била парафирана сделката с „Видео интернешънъл“. Пред съда Кирил Гоцев влиза в директен конфликт с казаното от себе си през 2004 г. в парламента. Така за съда не остава нищо друго, освен да оправдае Гергов. Прокуратурата не намира смисъл да протестира, след като е останала без основен свидетел. Единственият коментар на Красимир Гергов е:

Доволен съм, че правосъдието е на съответното ниво.

С това най-накрая се слага точка на аферата „Видео интернешънъл“. Тя протича дълго и мъчително като сапунен сериал, в който вместо за любов и разлъка, се говори за пари и влияние. В класическата стилистика на жанра всичко изглежда някак нагласено. Кирил Гоцев атакува Красимир Гергов, когато защитава шефската си позиция в БНТ. Когато телевизионерът е намерил уютен пристан в спасената от Гергов телевизия BBT, той започва да говори друго и неговите показания довеждат до оправдаването на рекламния бос. Прокуратурата мълчи години, изчаквайки  замесените лица да се помирят, за да внесе дело в съда. В Съдебната зала публиката има възможност да види финалния резултат от един тежък скандал, протекъл зад кулисите. Корупционната сапунка приключва с хепиенд.

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023