Случаят с компенсаторните записи на Енгибарова-Шмит

В началото на прехода парламентът приема редица реституционни закони, чиято цел е да се възстанови социалната справедливост към милиони българските граждани или техните наследници, засегнати при национализацията и насилствената колективизация в България, извършени от тоталитарния комунистически режим[1]. Много от хората не получават своя имот в реални граници или изцяло. Някои преки собственици или техните наследници са принудени да водят дълги съдебни саги за връщане на отнетата им собственост след Деветосептемврийския преврат. Трети пък изобщо не успяват да влязат във владение, въпреки законното си право. Има и случаи, при които обаче наследници се оказват облагодетелствани, а съмнения за наличие на прецедент или близост с властта допълват и без това немалкото съмнителни практики в общата корупционна среда в България в края на ХХ век и началото на ХХI век[2].

Най-фрапиращият случай при реституцията е скандалът с обезщетяването с компенсаторни записи на българката с германски паспорт Анжел Вахан Енгибарова-Шмит, която получава за вече несъществуваща неголяма фабрика на баща ѝ във Варна обезщетение, което надхвърля 250 пъти реалната оценка.

През ноември 1997 г., при управлението на Обединените демократични сили и кабинета Костов, парламентарното мнозинство на десницата приема Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти[3]. Той е създаден в изпълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти от 1992 г. Със Закона за обезщетяване на собствениците се компенсират собствениците или правоприемниците им на одържавени при комунизма имоти, които по различни причини не могат да бъдат реално върнати от държавата. Компенсирането се извършва с издаване на компенсаторни записи. ЗОСОИ дава възможност на притежателите им да участват с тях в приватизационни сделки за закупуване на акции или дялове от търговски дружества, включени в специален списък в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Първите книжа, които са вписани в Регистъра на компенсаторни записи, са тези на българката с германско гражданство Анжел Вахан Енгибарова-Шмит. Те са за внушителната сума от 70 милиарда неденоминирани (стари) лева[4]. Енгибарова-Шмит е дъщеря на убит във Варна в дните веднага след 9 септември 1944 г. собственик на неголяма металообработваща фабрика за печки „Струг“ в морската столица. Тя е разрушена малко след Деветосептемврийския преврат. На терена от 3,1 дка, на който се е намирала, впоследствие се помещава варненският машиностроителен завод за дизелови двигатели „Васил Коларов“, който след 10 ноември 1989 г. е преименуван на ВАМО (Варна Моторс). Според баланса на фабрика „Струг“ през 1947 г. – годината на национализацията – стойността на капитала ѝ е 14,2 милиона лв. Как тогава се е получило такова голямо разминаване между стойността на имота и обезщетението? В ЗОСОИ е посочена специална формула, по която се изчислява стойността на обезщетението. В нея не трябва да бъдат взети предвид деноминациите, извършени през 1952 и 1962 г. Ако това бъде направено, то съответният коефициент следва да бъде отчетен едновременно и в числителя, и в знаменателя. В случая с Енгибарова-Шмит деноминацията е отчетена само в числителя, от което се получава обезщетение 250 пъти по-голямо от реалното. Историята обаче не спира дотук. Първата партида компенсаторни записи на Енгибарова-Шмит се използват активно за разплащането в различни апетитни приватизационни сделки. Една от тях е приватизацията на 55% от акциите на Софийския мелничен комбинат. Той е закупен от фирмата „Крапс мел“, собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови[5] и Пламен Найденов. Стойността е 15 милиона долара, като 12 милиона от тях са изплатени именно с компенсаторни записи на Енгибарова-Шмит. Със следната подробност – книжата са изтъргувани при 55% отстъпка от номинала, което прави около 5,4 милиона долара. На практика  мелничният комбинат струва на „Крапс мел“ реално 8,4 милиона долара, а не 15 милиона долара.

С компенсаторни записи от партидата на Енгибарова-Шмит са платени 20% от цената на комбинат „Свилоза” АД. Купувачът е консорциум между РМД и фирмата „A.R.U.S.“, регистрирана в щата Делауер, САЩ, където законодателството благоприятства офшорните дружества. Компенсаторките на Енгибарова-Шмит са използвани и при приватизацията на „Центромет“ ЕАД -  Враца, „Винпром Русе“ и „Винпром Баня“ - село Баня.

Скандалът гръмва в публичното пространство през април 2000 г. Тогава в-к „Монитор“ публикува информация за случая, позовавайки се на доклад на Националната служба „Сигурност“ (НСС). Вестникът разкрива, че бившият зам.-министър на промишлеността Едит Гетова[6] е подписала въпросните компенсаторни записи[7]. Едит Гетова е юрист по образование, бивша национална състезателка по баскетбол. В периода 1992 – 1993 г. е началник на Главно управление „Приватизация“ в Министерството на промишлеността. През февруари 1997 г. е назначена за зам.-министър на промишлеността от служебния премиер Стефан Софиянски в неговото служебно правителство. В служебния кабинет вицепремиер и министър на промишлеността е бившият шеф на Агенцията по приватизацията при кабинета на Филип Димитров Александър Божков, депутат от СДС. Божков и Гетова запазват постовете си при сформирания редовен кабинет на Иван Костов (СДС) през май 1997 г. Александър Божков[8], който е и вицепремиер, е един от членовете на кабинета, сменени от премиера Костов в края на декември 1999 г. без обяснение, а няколко дни по-късно, на 6 януари 2000 г., неговият заместник Едит Гетова също е освободена като зам.-министър на промишлеността. Дотогава тя е и председател на Междуведомствената комисия за приватизация и преструктуриране на индустрията. Била е и член на борда на директорите на „Хемус“ – Троян и председател на Съвета на директорите на „Нефтохим” ЕАД Бургас (1997-1998), председател на комисията при т.нар. пулова приватизация[9] (1998-2000). След освобождаването ѝ през януари 2000 г., тя веднага е назначена на граждански договор като съветник на новия министър на промишлеността Петър Жотев, като ѝ е възложено да довърши приватизацията на скикомплекса „Бороспорт“ и на курорта „Златни пясъци“. На този съветнически пост я заварва скандалът с компенсаторските на Енгибарова-Шмит три месеца по-късно.

В публикацията на „Монитор“ се посочва, според българското контраразузнаване, че Гетова няма правомощия да подписва записите и че директорът на НСС ген. Атанас Атанасов е информирал с доклад за случая премиера Иван Костов. След публикацията министър Жотев нарежда проверка, а Гетова си подава оставката като негов съветник. Малко по-късно министерството обявява, че е извършило проверка и Гетова напълно законно е подписала записите, тъй като е била упълномощена от министър Божков. Самата Гетова заявява публично, че ще иска от главния прокурор Никола Филчев и министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов „да ми посочат лицата от Национална служба „Сигурност“, които са съчинили тази долнопробна инсинуация, която хвърли петно върху името ми“[10]. Същия ден обаче в пресата излиза допълнителна информация, с която е пояснено, че Гетова е упълномощена от министъра на промишлеността Александър Божков да извърши подписването на компенсаторните заповеди по Закона за администрацията, влязъл в сила на 6 декември 1998 г. Според доклада на НСС обаче министър Божков я е упълномощил да подписва документите на 16 ноември 1998 г., когато записите са вписани в регистъра, т.е. 20 дни преди да влезе в сила законът, с който може да прехвърля права[11].

В скандала по случая изплува и друга важна нишка. А тя е, че синът на Енгибарова-Шмит от първия ѝ брак[12] е Бранимир Ботев, който по това време се подвизава като съветник на националния координатор по въпросите на реституцията, министъра на държавната администрация Марио Тагарински[13].

Бранимир Ботев е пример за това как може да се комбинира и лавира така, че положението и кариерата ти да растат и при десни, и при центристки, и при леви управления. Още при скандала през 2000 г. е осветено участието му в множество дружества. В едно от тях – „Спомар – Левски Спартак“ Ботев е съдружник с фирма „Холидей – Н“ ЕООД, която е 100% собственост на „Нове холдинг“ на Васил Божков, а преди това е на хазартната фирма „Ай Ем Джи“, където участие освен Божков имат и Младен Михалев-Маджо, и лица от „Мултигруп“[14].

След СДС Бранимир Ботев става близък със завърналия се в страната Симеон Сакскобургготски. При неговото управление бизнесменът получава ексклузивни права да използва образа на бившия монарх на бутилките вино, произведено от винарната му „Розова долина“ в град Баня, Карловско, където Сакскобургготски има имот. През 2013 г. винарната е обявена за продан в Руския аукционен дом. Дружеството е теглило кредит срещу залог на предприятието и негови активи в размер на 4,3 милиона лв. от Първа инвестиционна банка[15].

През 2012 г. Ботев е избран на член на „Деловая Россия“ –  организация, обединяваща предприемачите в руския бизнес, голяма част от които са олигарси. Българският бизнесмен, който е председател на Асоциацията на производителите и търговците на спиртни напитки в България, е единственият чуждестранен член на „Деловая Россия“ и получава поканата от председателя на организацията Борис Титов, един от най-влиятелните хора в партията на Владимир Путин „Единна Русия“, където отговаря за работата с бизнеса и неправителствения сектор[16].

При лявото правителство на БСП с премиер Орешарски през 2013 г. Бранимир Ботев е назначен за зам.-министър на туризма[17]. На този пост остава и в кабинета Борисов - 2 до февруари 2015 г. През ноември същата година влиза като член в Надзорния съвет на ПФК „Левски“ след оттеглянето на Тодор Батков от президентския пост. През ноември 2016 г. Ботев оглавява новосъздадения „Европейски институт за стратегически анализи“, в който учредители са БАН и Центърът за маркетинг и консултации.

Шестнадесет години по-рано, през 2000 г., след скандала с компенсаторките прокуратурата привлича като обвиняеми бившия министър Александър Божков, заместничката му Едит Гетова и две оценителки. Делото е внесено в съда през 2003 г., който го връща, тъй като не главният прокурор, а един от заместниците му е посочил обвинителя, който е трябвало да работи по делото.

През 2004 г. делото отново е внесено в съда. Божков и Гетова са обвинени за безстопанственост и нанасяне на щети на държавата в особено големи размери – 52 273 752 198 стари лева. Според прокуратурата двамата умишлено са отпуснали на Анжел Енгибарова-Шмит компесаторни записи, които са надвишили с 573 пъти реалните стойности. През юли 2008 г. делото се гледа от Софийския градски съд. Прокуратурата пледира за осъдителни условни присъди от по 3 години с 5 години изпитателен срок за Александър Божков и Едит Гетова. Съдът обаче обявява оправдателна присъда и за двамата. В своя блог бившият вицепремиер от правителството на СДС и министър на промишлеността тогава пише: 

Няма как да не споделя огромната радост и облекчение, които ми донесе днешният ден. След осем години, днес най-после щастливо приключи моята тъжна разходка из дебрите на българската правораздавателна система. Софийският градски съд постанови оправдателна присъда по делото ми, известно като „Компенсаторките на Енгибарова – Шмит“. 

По-нататък ще намеря сили и спокойствие да разкажа тук, където му е мястото, защо и как се случи всичко[18]. 

Бившият вицепремиер и министър на промишлеността не успява за изпълни обещанието си. След продължително боледуване почива през август 2009 г. Едит Гетова не се появява повече в новините. Присъства на инициативи по линия на баскетбола. Така приключва случаят, за който мнозина в СДС и обществото мислят, че това е истинската причина за освобождаването на Александър Божков и Едит Гетова от постовете им през 1999-2000 г.

           

 

 

 

 

С подкрепата на:

 

 

Връзки:

 

 

Партньори:

 

 

 

 

 

Всички права запазени © 2015-2023